Немски фирми възмутени от писма на американския посланик в Германия до тях

Концернът OMV реагира много остро на писмото на американския посланик в Берлин Ричард Гренел. За в. „Ханделсблат“ от Виена шефът на УС на OMV Райнер Зееле заяви:

„Писмото е напълно неприемлива заплаха към немските фирми. То е израз на променената външна политика на САЩ. Вашингтон залага на конфронтацията вместо на сътрудничеството със съюзниците. Съжалявам много за това“.

Зееле е бивш шеф на Wintershall, дъщерна фирма на BASF и от 2015 г. ръководи концерна OMV. Според него „Европа не трябва да бъде покровителствана от САЩ и е суверенно право на Германия и Европа да се грижат сами за енергийната си политика“.

Зееле не вярва в големи последици от възможните санкции за фирмите, които участват в „Северен поток-2“. Австрийската държава има 31.5 % от акциите в концерна. OMV има 20 милиарда евро оборот и в него работят повече от 21 000 души.

В края на миналата седмица американският посланик Ричард Гренел написа писмо до фирмите Uniper и Wintershall, в което ги заплаши със санкции ако те продължат с ангажиментите си към „Северен поток-2“.

Той потвърди заплахата със санкции срещу немски фирми, които участват в изграждането на „Северен поток-2“. За в. „Райнише пост“ той заяви:

„Фирми, които работят в областта на руския енергиен експорт, рискуват евентуални санкции“.

Според информация на медиите американските власти следят две специализирани компании, които имат ноу-хау за строителството на газопровода – италианската фирма Saipem и холандската Allseas.

Посланикът на САЩ в Берлин Ричард Гренел е изпратил на немски фирми писма със заплаха със санкции, ако те ще участват в строителството на газопровода „северн поток-2“, пише „Нойе Цюрхер цайтунг“.

Възможно е писма със заплахи да са нещо необичайно за дипломат, само че като съдържание и стил Гренел действа напълно в съответствие с линията на президента Доналд Тръмп, пише Бенедикт Неф в швейцарския вестник.

Гренел е посланик в Германия от май миналата година. По статут той не трябва да се меси във вътрешните работи на страната – така гласи виенската конвенция за дипломатическите отношения. Но от самото начало на мандата си Гренел показва, че се готви да изпълнява ролята на дипломат по свой собствен начин.

Още в първия си работен ден на длъжността в Берлин той поиска от немските компании „незабавно да прекратят“ сътрудничеството си с Иран. Малко по-късно той заяви пред десния пропулистки портал „Брейтбар“, че се готви да поддържа консервативните политици в Европа.

Неговата активна – до крайна самоувереност – дипломация като цяло се възприема крайно негативно от немските политици и журналисти. Скоро след встъпването му в длъжност „Шпигел“ публикува пнегов портрет под заглавие „Ярък ястреб“.

Ставаше дума за своеобразното обаяние на този необичаен гост. В събота се появи следващия портрет на Гренел със заглавието „малкия Тръмп“. Бившият кандидат за канцлер от социалдемократическата партия на Германия Мартин Шулц вече го е наричал „дясноекстремистки колониален офицер“.

През цялото не толкова дълго време на престой на Гренел на посланическия пост пресата непрекъснато го следи. И след дълъг период на спокойствие Гренел отново напомни за себе си.

„Ако по-рано шум се вдигаше преди всичко около неговите постове в Туитър, то сега става дума за писма. Би било грешка те да бъдат разглеждани като подход в класическата дипломация. Гренел и тук показа, че избира радикални методи“, пише „Нойе Цюрхер цайтунг“.

Критиката срещу „Северен поток-2“

Според статия във в. „Билд ам Зонтаг“ Гренел се е обърнал към няколко немски компании, участващи в строежа на газопровода „Северен поток-2“ , заплашвайки ги със санкции , ако те продължат да вършат това. Вестникът цитира едно от писмата:

“Ние подчертаваме, че фирми, участващи в руския сектор за износ на газ, могат да се сблъскат със значителен риск от санкции“.

Гренел аргументира позицията си, като казва, че участвайки в строителството на „Северен поток-2“, Европа става зависима от Русия в енергиен план. В същото време така Украйна става по-уязвима в сферата на сигурността, тъй като губи значението си като страна, през която транзитно преминава руски газ.

„Северен поток-2“ трябва по положени по дъното на Балтийско море тръби да доставя руски газ от Санкт Петербург директно в Грайфсвелд в Германия. При това Украйна губи значението си на транзитна страна: сега през тази страна се транспортира половината от руския природен газ за Европа.

Освен това Гренел критикува и строителството на „Турски поток“.

„Възможно е писмо със заплахи да не е привичен метод за дипломат, но като съдържание и стил Гренел действа в пълно съответствие с линията на своя шеф – президента Доналд Тръмп. Той многократно е порицавал Германия за сделката с Русия за „Северен поток-2“, пише „Нойе Цюрхер цайтунг“.

Министерството на външните работи изрази недоволство, заявявайки, че писмата на Гренел до представители на германската икономика за в разрез с дипломатическите правила.

„Билд ам Зонтаг“ писа, че преговорите по тези теми се предполага да се водят директно със събеседници във Вашингтон.

Представител на американското посолство каза, че такива писма не трябва да се възприемат като „заплаха“, а като „ясно послание на американската политика“. Гренел по принцип уж предпочита точните думи, но със задна дата често се отказва от тях – дипломатично. Например в случая с неговите коментари във връзка с Иран по-късно той заяви, че не се готви да д9ава указания на германската икономика.

Престрелка с „Шпигел“

В последния портрет на посланика в „Шпигел“ се казва:“ Този, за когото не е задължително да се среща с Гренел, го избягва.“ Дипломатът, казал това, отказва да бъде цитиран в статията. Той отклонил писмените въпроси на журналисти със забележката:“ Всеки от вашите седем се основава на измислени истории.“

Между „Шпигел“ и него и без това върви престрелка. Когато списанието призна, че един от неговите сътрудници няколко години е измислял репортажите си, Гренел написа на шефовете на „Шпигел“ загрижено писмо: по неговите думи САЩ са „станали жертва на кампания на ведомствена превзетост.“ „Гренел се скара с политиката, с икономиката и с медиите. С всички“, завършва публикацията във в. „Нойе Цюрхер цайтунг“.