Нова хипотеза за тунгуския метеорит /снимка: Pixabay/

Тунгуският метеорит не е ударил пряко Земята, а е преминал през атмосферата, според руски учени. Те представиха своята версия за случилото се в списанието Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.

Според тях астероидът, съставен от метали, е преминал през земната атмосфера на височина от 10 до 15 километра. Диаметърът му е варирал от 100 до 200 метра, а скоростта на полета му е била около 20 километра в секунда. Учените вече не смятат, че астероидът би могъл да се състои от камък или лед, защото в този случай би се разпаднал и не би нанесъл пораженията върху повърхността на земята преди повече от сто години.

Съставено от метал космическо тяло, което при такива размери не удря земната повърхност, а избухва над нея като атомна бомба – това е достатъчно за изследователите на възможни контакти с извънземен разум, за да предположат, че всъщност не става дума за метеорит, а за пострадал или повреден космически кораб.

Събитието

През 1908 г. възниква „аномалия“ в района на река Подкаменна Тунгуска, под формата на гигантска експлозия. Някои учени смятат, че силата на взрива е била 40-50 мегатона, което е сравнимо с енергията от експлозията на най-мощната от взривените от човека водородни бомби. Според други оценки силата й е била 10-15 мегатона /1 000 пъти повече от бомбата над Хирошима/. Ударната вълна е била регистрирана от обсерватории по целия свят. В резултат на аномалията бяха пострадали дървета на над 2000 квадратни километра.

Снимка: theconversation.com

Убити са поне трима души /според свидетелства/, 1 000 са ранени, а разказите както на местни хора, така и на живеещи в района руснаци говорят за движещ се огнен стълб, ярък почти колкото Слънцето, който е можел да бъде наблюдаван в небето за около 10 минути преди взрива. Ударната вълна е съборила хората на земята и е строшила прозорци на стотици километри от събитието. Има свидетелства, че събитието е усетено чак в Скандинавия.

Проблемът е, че поради смутните времена изследвания започват чак през 1921 година и първите експедиции не обхващат изчерпателно обекта на проучване. Намерени са големи количества зърнест метал, а по-късните анализи на образци от района на поражения показват недвусмислено, че съдържанието на метали не отговаря на характеристиките на околната среда и се приема, че това е сигурен знак за извънземен произход на привнесените елементи /което трябва да се разбира на първо място като възможност за метеорит, тъй като установените елементи ги има в метеоритите/.

Снимка: Руска географска асоциация

Дърветата в центъра на взрива са напълно оголени от клони, но стоят прави, докато по-отдалечените от центъра също са изгорени, но са наведени силно от ударната вълна в посока навън, формирайки радиалния модел на взрива. Направени след десетилетия снимки показват, че поразеният район има странната форма на пеперуда с „разпер на крилете“ 70 километра и „дължина на тялото“ 55 километра, т. е. взривната вълна не се е движила сферично от предполагаемия център на събитието.

Тези наблюдения доведоха до извода, че избухването е станало над земната повърхност, още повече, че кратер от удар няма. Наличието на много метали и необичайното място на избухване пък подхраниха конспиративната хипотеза, че с версията за метеорит се прикрива избухване на огромен летателен съд.

Късно започналите проучвания и едва прохождащите по онова време техники за задълбочен научен анализ оставят събитието, известно като Тунгуския метеорит, в сферата на научните загадки.

Снимка: Сайбириън таймс

Подобни събития

Според статистическите пресмятания явление от такъв мащаб /ако е с природен характер/ се случва веднъж на средно 300 години, но всъщност само в рамките на четвърт век се е  повторило. През 1930 година в района на река Чурука, Бразилия, е засвидетелстван колосален взрив, оценяван на около половината от мощността на Тунгуския. Това оценяване обаче е твърде приблизително, тъй като описанията, от които се черпят данни, са само от един изследовател – францисканския монах Феделе д’Авиано. Той е отишъл в района на събитието 5 дни след като се е случило и е снел свидетелствата на очевидци от местните племена. Записките му впоследствие са попаднали в брой от вестника „Осерваторе романо“ от 1931 година, открит през 1995 във Ватиканската библиотека. Случаят не получи голяма известност, но изследвания от 1997 установиха, че и при него няма кратер от удар в земната повърхност.

На 15 февруари 2013 година край руския град Челябинск пък избухна малък метеорит, вероятно с диаметър 10-20 метра, силата на взрива на който беше около 500 килотона.

В ро-далечното минало на Земята е имало много по-мащабни събития от същия вид.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!