НСИ: Влошават се потребителските нагласи, инвестира се предимно в малки жилища

Изследване на НСИ сочи, че песимизмът в оценките и очакванията на потребителите е нарастнал. Общият показател на доверие на потребителите намалява с 10.8 пункта спрямо равнището си от преди три месеца, което се дължи на пониженото доверие сред населението както в селата, така и в градовете. Българите предпочитат да инвестират в малки жилища.

Мненията на потребителите за развитието на общата икономическа ситуация в страната през последните дванадесет месеца, както и очакванията за следващите дванадесет месеца, са по-песимистични спрямо предходното наблюдение.

По-негативни в сравнение с три месеца по-рано са и оценките и очакванията им относно промените във финансовото състояние на техните домакинства.

Настоящата икономическа ситуация в страната се оценява от по-голяма част от потребителите като неблагоприятна за спестяване.

Същевременно потребителите продължават да считат, че през последните дванадесет месеца има покачване на потребителските цени, като инфлационните очаквания се запазват и за следващите дванадесет месеца.

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през третото тримесечие на 2021 г. е 838, а новопостроените жилища в тях са 3 390 (табл. 1 от приложението). Спрямо третото тримесечие на 2020 г. сградите са с 61 по-малко, или с 6.8%, а жилищата в тях намаляват с 533, или с 13.6% (фиг. 1).

Фиг. 1. Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища по тримесечия

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през третото тримесечие на 2021 г. със стоманобетонна конструкция са 78.2%, с тухлена – 18.5%, с друга – 2.8%, и с панелна – 0.5%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (75.6%), следвани от жилищните кооперации (14.7%). В сравнение с третото тримесечие на 2020 г. се наблюдава намаляване в броя на новопостроените къщи и жилищните кооперации и увеличаване в броя на новопостроените вили и сгради от смесен тип (табл. 2 от приложението).

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Варна – 123 сгради с 837 жилища, София (столица) – 121 сгради с 832 жилища, и Бургас – 99 сгради с 440 жилища в тях (фиг.2).

Фиг. 2. Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища по области през третото тримесечие на 2021 година

Най-висок е делът на новопостроените жилища с три стаи (36.6%), следват тези с две стаи (35.8%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи – 3.7% (фиг. 3).

Фиг. 3. Въведени в експлоатация новопостроени жилища по брой на стаите

Общата полезна площ на новопостроените жилища през третото тримесечие на 2021 г. е 336.5 хил. кв. м, или с 6.3% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2020 г., а жилищната площ намалява с 6.6% и достига 257.1 хил. кв. метра (фиг. 4).

Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 91.6 кв. м през третото тримесечие на 2020 г. на 99.3 кв. м през същото тримесечие на 2021 година.

Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Габрово – 190.0 кв. м, и Разград – 149.1 кв. м, а най-малка – в областите Враца – 67.3 кв. м, и Варна – 76.0 кв. метра.

Фиг. 4. Обща полезна и жилищна площ на въведените в експлоатация новопостроени жилища по тримесечия

Методологични бележки

Статистическите данни за новопостроените жилищни сгради и жилища са разработени на базата на тримесечна информация, получавана от общинските администрации.

В обхвата на наблюдението се включват новопостроените жилищни сгради с одобрен приемателен протокол обр. 16 или издадено разрешение за ползване съгласно

Наредба № 2/31.07.2003 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Жилищната площ включва площта на стаите за живеене, спалните, нишите за спане, столовите, стаите за дневно престояване, стаите, ползвани като работни кабинети и библиотеки на научни работници, гостните, холовете, както и площта на кухните над 4 кв. метра. До 31.12.2018 г. площта на кухните с площ над 4 кв. м се разглежда отделно.

Спомагателната площ включва площта на спомагателните помещения, стаите и кухните с площ по-малка от 4 кв. м, вестибюлите с портал и друга преграда, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии) независимо от големината на площта им.

Полезната площ на жилището представлява сума от жилищната и спомагателната площ.

Средната полезна площ на жилището е отношение на полезната площ към броя на жилищата.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини