Тръмп и Ердоган
на снимката: президентите на САЩ и Турция - Доналд Тръмп и Реджеп Ердоган

Американските дипломати си мислеха, че са договорили решение на привидно неразрешим проблем. САЩ се нуждаеха от кюрдските сили в Северна Сирия, за да се изправят срещу остатъците от Ислямска държава. Но Турция, съюзник на НАТО, видя същите кюрди като терористи, обединени със сепаратистите вътре в Турция.

За да предотвратят турската инвазия, трите страни – САЩ, Турция и кюрдите, се съгласиха на 5 мили безопасна зона по границата с Турция, в Сирия. Американците патрулираха успоредно с турските сили, а кюрдите демонтираха укрепленията в онези райони, които са проектирани да защитават от евентуално турско нахлуване.

Турция също се присъедини към ръководените от САЩ въздушни операции срещу бойците на Ислямска държава. Сделката се отнасяше до 1 000 или повече американски войници, разположени в региона, които защитаваха кюрдите в Северна Сирия, и трябваше да продължи натиска върху Ислямска държава.

Президентът Тръмп остави всичко това да бъде унищожено, когато, поддавайки се на натиска от страна на турския президент Реджеп Ердоган, Белият дом обяви, че г-н Тръмп няма да застава на пътя на турското нашествие за прогонване на кюрдските сили от граничния регион.

Начинът, по който това беше анонсирано, ни накара да си мислим, че Тръмп по-скоро подкрепя този ход.

Дори турците да не нахлуят, макар че докато Тръмп туитваше в понеделник за решението си, вече се бяха появили съобщения, че атаките са започнали – решението може да унищожи доверието на кюрдите, които са ключов партньор на Америка в Сирия. Това също може да застраши борбата срещу Ислямска държава.

Очевидно Тръмп отново е действал импулсивно, в случая след телефонен разговор с Ердоган. Това дойде като гръм от ясно небе за Пентагона, Държавния департамент и Конгреса. Служителите в областта на националната сигурност твърдят, че продължават да държат войници в Северна Сирия, за да се борят с Ислямска държава и като противовес на руските и иранските съюзници на Турция и Сирия.

Решението на Тръмп да изтегли останалите малко войници доведе до оставките на вече бившия министър на отбраната Джим Матис и специалния пратеник на коалицията, борещата се с ИД Брет Макгурк миналия декември.

Съобщенията на Тръмп в Туитър вбесиха консервативните му съюзници, включително лидера на мнозинството в Сената – Мич Макконъл и сенатора Линдзи Греъм.

„Кюрдите играят важна роля в нашата успешна борба срещу Ислямска държава в Сирия”, написа в социалните мрежи Ники Хейли – първият посланик на Тръмп в ООН, „Оставянето им да умрат е голяма грешка.”

По обед в понеделник Пентагонът се опитваше да овладее щетите, обявявайки, че самата институция и президентът ясно са казали на Турция, че „не подкрепяме турска операция в Северна Сирия”.

В изявлението се добавя, че американските военни сили „няма да подкрепят или участват в такава операция.”

Президентът все пак размисли и каза нещо още по-неприятно.

„Както вече твърдо заявих, ако Турция направи нещо, което аз по своята голяма и несравнима мъдрост считам, че е преминало границите, напълно ще унищожа и залича икономиката на Турция (както съм го правил и преди)”, написа в Туитър Тръмп.

Какво разбира, чрез своята несравнима мъдрост, Тръмп под „преминава границите” или „икономическо унищожение”, не стана ясно. Но това не е първият път, в който администрацията на Тръмп изпраща противоречиви съобщения относно американските цели в Сирия.

Миналия декември Тръмп отхвърли аргументите на своите топ съветници, които наредиха изтеглянето на всички 2 000 американски сухопътни войски от Сирия в рамките на 30 дни. Решението в крайна сметка бе отменено, но това беше последната капка в „чашата” на г-н Матис.

Ердоган отдавна заплашва да изпрати войски в Сирия. Тъй като загуби важни избори в Истанбул през март, той бе поставен под все по-голям натиск да намери начини да привлече симпатизанти и да подкрепи политическата си кариера.

Освен това той иска да презасели най-малко един милион сирийски бежанци, които сега живеят в Турция, в безопасната зона по границата. Тези бежанци се превърнаха в политическа отговорност за него.

Но, ако кюрдите в Сирия трябва да се защитават от турците, вероятно ще прехвърлят силите си от битката с Ислямска държава, включително и охраната на над 10 000 затворници от ИДИЛ, които сега са в кюрдски центрове за задържане.

Осигуряването на възможност бежанците да се върнат у дома е достойна цел, но принудителното преселване рядко е успешно. Освен това, много бежанци в Турция не идват от Северна Сирия и е малко вероятно да се „смесят” лесно с местното население.

Дали Турция ще премине към пълна инвазия, не е ясно. По нареждане на Тръмп няколкостотин американски войници са изведени от два военни лагера. В същото време, кюрдите спряха да демонтират укрепленията си и съвместните американско-турски патрули са приключили, твърдят служители. Конгресът заплашва Турция със санкции.

Може да изглежда парадоксално, но ако се наложи, Тръмп може да прибегне и до директен сблъсък с Турция. Той също се конфронтира пряко с Пентагона и собствените си републикански съюзници. Той може да отмени решението си – частично или изцяло. Но кой съюзник би могъл да погледне сериозно на САЩ и да го счита за непоколебим партньор, а и кой враг би могъл да гледа САЩ и да се страхува от тях като от категоричен противник?

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!