Българският език да бъде изучаван като чужд от децата в училище, за които той не е майчин. Тази „бомба“ хвърли в общественото пространство председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева, доктор на икономическите науки от Университета за информация, технологии и бизнес в Калифорния, дописен член на БАН и председател на УС на Национален клуб „Родолюбие“.
В интервю за Българското национално радио от 29 август тя заяви, че идеята е била предложена от съветници в Министерството на образованието и науката (МОН), където работна група обсъжда подобряването на интеграцията в средното образование. Тя твърди също, че подобно намерение е записано в управленската програма на правителството във връзка със средното образование.
Според нея само тя и председателят на Центъра за междуетнически диалог „Амалипе“ Деян Колев са били против идеята, а останалите в работната група я подкрепили.
Деца на мигранти и от различни етноси трябва да получават езикова подкрепа и да имат допълнителни часове за усвояване на българския. В никакъв случай официалният ни български език не може да се изучава като чужд в страната ни, категорична е Такева и определя подобен вариант като „опасен“.
„Обезбългаряване“ от „безродници“
Темата породи страсти и напрежение и влезе в политическия оборот.
„Хора, събудете се. Сглобката, наречена правителство, ни обезбългарява брутално. В Министерството на образованието обсъждат българския език да се изучава като чужд език, когато не ти е майчин“, написа председателят на БСП Корнелия Нинова във Facebook профила си (правописът е запазен, бел. ред.). Тя се позовава на Конституцията, където е записано, че българският език е официален и нарече авторите на идеята „безродници“.
Реакция дойде и от ВМРО, които първоначално говорят за идеята в условно наклонение, но след това е коментират като реална. „Ако информацията е вярна, настояваме за незабавната оставка на министъра на образованието и науката и за незабавно уволнение на всички лица, служители на МОН, замесени в изработването на тази скандална, предателска идея„, се посочва в позиция на ВМРО. По-надолу в нея четем, че подобно предложение е предложение като „национално предателство“, характерно „за октопода от антибългарски соросоидни НПО-та и фондации, впили се в структурата и бюджета на Министерството на образованието и науката„.
От партията подозират, че крайната цел на една такава идея е да се изучават всички останали предмети на майчин език (т.е., този на малцинствата, за които българският ще е чужд, бел. ред.).
Последва и реакция, както от МОН, така и от Деян Колев.
От образователното ведомство определиха подобни твърдения като „спекулация“, „вредни и опасни“, като се позовават на действащ стандарт за обучението по български книжовен език. От МОН уточняват, че работна група от 40 експерти има за задача да предложи мерки за по-добра езикова интеграция, подкрепа на обучението и проверка на нивото на подготовка на учениците по български език.
„Под никаква форма и никъде в поставените задачи не се предвижда промяна на разбирането за българския език или преподаването на българския книжовен език като чужд език в учебния план. Нещо повече, нито един участник в работните групи (каквато е Янка Такева, бел. ред.) по никакъв начин не е упълномощаван да изразява позиция от името на институцията“, пише в ПОЗИЦИЯ на министерството и уточняват, че към този момент в работната група не са правени официални предложения.
От МОН са категорични, че разширяване на дефинирането на българския език като чужд в образователната система е немислимо. „Под никаква форма и в никакъв момент обсъждане за преподаването на български език като чужд или преподаването му чрез друг език не е стояло на дневен ред„, пише още в позицията.
Деян Колев: „Много шум за нищо“
„В работната група никой от МОН не е поставял въпроса българският език да се изучава като чужд език. Водещо мнение на всички, които се занимават с училищно образование е, че е нужна допълнителна езикова подкрепа, допълнителни часове, занимания по интереси, така че децата от традиционните малцинства да научават добре български език, без допълнително да ги отделяме, да ги сегрегираме“, коментира на 31 август в интервю за Българското национално радио Деян Колев.
Той откроява три основни целеви групи – децата от традиционните малцинства, децата на мигранти и граждани на други държави, както и децата на български граждани, които са живели в чужбина, след което семействата се завръщат тук.
„Не бива да смесваме подходите спрямо трите различни групи. Ако стандартът за българския книжовен език позволява спрямо децата на мигранти да се използват методи за изучаване на българския език като втори, като чужд, то спрямо традиционните малцинства това е недопустимо„, коментира Деян Колев в предаването „Преди всички“.
Според него би било сегрегация, ако в едно етнически смесено училище в часовете по български се отделят децата в часовете по български език. Той определи случилото се като „смешен плач“, „много шум за нищо“ и „злоупотреба с образователната система“.
Какво казват Конституцията и управленската програма?
Според Основния закон на страната, изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани (Чл. 36, ал. 1) , а гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език (Чл. 36, ал. 2).
В управленската програма на правителството, никъде не се посочва, че е предвидено изучаването на българския език като чужд. Там е посочено, че ще се акцентира върху дейности за развитие на българистиката в предучилищното, училищното и висшето образование извън страната, както и че ще бъдат осигурени целеви средства за образователни медиатори в училищата и детските градини с концентрация на деца и ученици от уязвими групи. Предвидена е и концепция за езикова интеграция и регламентирането ѝ в образователната система с цел задържане на учениците в училище, както и допълнителна езикова подготовка.
В програмата е посочено също, че ще бъдат отпускани допълнително средства към бюджета на Министерството на външните работи (МвнР) по Програмата за подкрепа на организации на български общности в Република Албания, Република Сърбия, Република Косово, Украйна и Република Молдова и на граждани на Република Северна Македония с българско самосъзнание. Там е предвидено да бъде възложено разработването на стандарти и учебници, учебни помагала и дигитални ресурси за преподаване, учене и оценяване на български език като втори/чужд за деца и младежи – 2024/2025 учебна година.
Още за фалшивите новини – четете тук
