Вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев изрази мнение относно проектобюджета за 2026 г., който ще бъде представен в парламента на 1 юли. Той определи този бюджет като отражение на реалността по време на предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ.
Донев уточни, че бюджетът не отговаря на очакванията на гражданите, добавяйки, че концепциите за политиките, които ще бъдат реализирани, ще бъдат видими в бюджета за 2027 г. Той подчерта, че времето напредва и вече е изминала половин година, като бюджетът е в сила от 1 януари 2026 г. До 7 май имаше две правителства – на Росен Желязков и Андрей Гюров, които, освен че бяха задължени да следват удължителния закон за бюджета, взеха решения, които увеличиха дефицита с над 1,1 млрд. евро.
„Сега Народното събрание ще разглежда реалния бюджет, независимо дали той е приятен за политиците или не. Нека си зададем въпроса кой носи отговорността за текущото положение, защо дефицитът след заложените мерки е 5,7% от БВП, а не е 3% или по-малко, или защо бюджетът не е балансиран“, заяви Донев. Според него, това са въпроси, с които трябва да се заемат тези, които са управлявали до момента.
Ние от своя страна се опитваме с предложените мерки и обвързаностите, които имаме с избирателите, да върнем стабилността в държавните финанси, за да дам на страната възможност да се развива нормално, а бизнесът да работи в предвидима среда, без изненади, отбеляза Донев. Това обаче ще се реализира с бюджета за 2027 г., допълни той.
Той подчерта, че „Прогресивна България“ и правителството нямат реализирани политически инициативи в бюджета за 2026 г., а единственото, което правят, е да приключват дългосрочни инициативи от предишни управления, които са довели до свръхдефицит. Донев акцентира на стремежа да се върне стабилността, така че след година или година и половина, „държавните финанси да станат предвидими и устойчиви, за да имаме стабилен икономически растеж“. Той поддаде, че резки действия за намаляване на бюджетния дефицит биха могли да навредят на икономиката и да ограничат растежа.
Що се отнася до предстоящите реформи, Донев подчерта нуждата от солидна административна реформа, която трябва да бъде реализирана с кураж. Тя трябва адекватно да отрази промените в администрацията за годините на говорене за дигитализация и електронно управление. Планира се ускорена административна реформа, извършена след дълбочинен анализ, така че услугите да отговарят на нуждите на гражданите и бизнеса, без ненужна регулаторна тежест.
Припомняйки част от предвидените мерки в проектобюджета, които ще влязат в сила от 1 август, Донев обясни, че увеличението на максималния осигурителен доход е с 130 евро. Това ще доведе до повишаване на обезщетенията за безработица и други социални помощи, така че хората ще получат по-добри условия. Освен това пенсиите също ще нараснат, така че увеличението на осигурителните плащания ще е от полза за гражданите, подчерта той.
Финансовият министър допълни, че във всички публични предприятия, където държавата участва с поне 50%, заплатите на изпълнителните директори и борда ще бъдат ограничени. Не е приемливо всяко лято да обсъждаме недостига на вода, докато заплатите на мениджърите във ВиК дружествата остават неизменни, отбеляза Донев. Той посочи и примерите с ръководствата на държавните горски стопанства.
Донев добави, че информацията за големи увеличения на заплатите в КЕВР и Агенцията за ядрено регулиране се дължи на техническа грешка, която е била поправена. Същото важи и за бюджетирането на съдебната власт, което също е резултат от техническа грешка, за която ВСС е отговорен.
Вицепремиерът коментира и предвижданото увеличение на винетните такси. Тези такси бяха въведени, за да осигурят самоиздръжката на Агенция „Пътна инфраструктура“, но това не се получи, а миналата година тегло за бюджета. Той поясни, че с цел влизането на България в еврозоната, понижените такси бяха изкуствено изравнени. Според него е нормално да ги увеличим с 30%, което представлява около 1,20 евро на месец. Донев не смята, че това е страшно голямо увеличение, особено при годишните винетки, които предлагат икономия.
Отговаряйки на въпрос относно проекта за българската възпоменателна евромонета, Донев отбеляза, че в текущия стадий на разработката са пропуснати ключови стъпки, според регламента. В момента, между две държави има правен спор, и ако не се постигне съгласие, България няма да може да сече монетата. Нито една от държавите в еврозоната няма да застане на страната на някоя от страните в спора, добави Донев, и посочи, че в миналото е имало подобни ситуации. В случай на взаимни отстъпки между двете държави, проектът може да продължи, но без това, юбилейна монета няма да се произведе.
На въпрос относно протестите, Донев увери, че правителството не се притеснява, тъй като разговорите с синдикати и работодатели са нормална практика за демократично изразяване на позиции. Според него, всички мерки в бюджета, касаещи конкретни групи работещи, ще бъдат обсъдени с представителите на съответните организации.
