Прокурорът Димитър Петров няма да бъде наказан за случай, свързан с казуса „Осемте джуджета“. Това следва от решение на петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС), който окончателно потвърждава отказа на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) да наложи наказание поради недоказаност на твърденията за извършени нарушения.
На 11 ноември м.г. беше съобщено, че тогавашният министър на правосъдието е предложил на ПК на ВСС да образува дисциплинарни производства срещу трима прокурори от Специализираната прокуратура заради техни действия, описани в разследването на неправителствената организация „Антикорупционен фонд“, известно като „Осемте джуджета“. Тогава беше обявено, че става дума за „доста неприятни действия, извършени в болнично заведение с разрешението и санкцията на тези трима прокурори, допускани са нотариуси, които са извършвали разпоредителни сделки“. Ставаше дума за прокурорите Димитър Петров, Нели Славова и Мария Николова (и тримата вече в СГП).
В поредица интервюта в разследването „Осемте джуджета“ бизнесменът Илия Златанов и синът му Явор описваха пред „Антикорупционен фронт“, че са станали жертва на висши представители на прокуратурата и на бившия следовател Петьо Петров в схема за завземане на бизнеса и имуществото им. Първоначално Илия Златанов потърсил съдействие от Петьо Петров, защото бил в конфликт със сина си Явор и искал да си върне активи, които той му присвоил. Вместо помощ обаче, Златанов твърди, че Петров със съдействието на представители на МВР, прокуратурата и охранителната фирма „Делта гард“ присвоили имуществото и бизнеса им в групата „Изамет“, за което бащата и синът спорели (виж повече тук). Илия Златанов подал сигнал за изнудване, след който били задържани шестима души, един от които синът му Явор. Пред „Антикорупционен фонд“ Явор Златанов разказа, че след ареста си е бил откаран на хемодиализа в болница „Лозенец“, където бил държан часове след края на процедурата, а в коридора били охранители от ГДИН, адвокати и нотариус Весела Ивчева. Там на Златанов дали да подпише документи за прехвърляне на дяловете на „Изамет“ на непознатия за него Кристиян Христов.
В тази връзка бившият правосъден министър отбеляза в искането си до ПК на ВСС, че за казуса е сезирал първо главния прокурор Иван Гешев и инспектората, но не е последвала реакция и заради това е внесъл предложенията за образуване на дисциплинарки срещу Петров и двете прокурорки.
Според министъра Златанов е изложил твърдения за извършени корупционни действия от прокурори и разпространяването на подобна информация в обществото накърнява общественото доверие в работата на прокуратурата, води до отрицателна обществена оценка за професионалния морал на магистрата, компрометира доброто му име, разколебава моралния интегритет на съдебната власт и уронва престижа ѝ в обществото.
Прокурорската колегия образува дисциплинарно производство срещу Димитър Петров, но след като го разгледа, отказа да го накаже, защото не е доказано, че той е осъществил твърдените от министъра нарушения.
Последва обжалване, но тричленен състав на ВАС потвърди решението на Прокурорската колегия.
В решението на първата инстанция се разказва, че инспектор от ГДИН провел разговор с прокурор Ангел Кънев от СП, осъществяващ надзор за законност в ареста на „М-р Г. Векилски“, който му предал, че ще проведе разговор с ръководителя на СП – Димитър Петров, за което ще го уведоми. Казва се още, че при върнатото обаждане от страна на прокурор Кънев, същият уверил инспектор Славов в това, че прокурор Петров знае за прехвърлянето на фирми, които били запорирани, поради което разпореждането на прокурор Мария Николова следва да бъде изпълнено.
Това обаче не се доказало в хода на дисциплинарното производство – нито от свидетелските показания, нито от очната ставка между инспектора от ГДИН и Ангел Кънев, поради което и беше потвърден отказът на ПК на ВСС да накаже Димитър Петров.
Същият извод прави сега и петчленен състав на ВАС.
Върховните съдии Георги Колев (председател и докладчик), Виолета Главинова, Стефка Кемалова, Емил Димитров и Бранимира Митушева, анализирайки всички свидетелски показания и събрани доказателства, потвърждават извода на първата инстанция, че не е доказано твърдението, че Димитър Петров е запознат с обстоятелството около Явор Златанов (даване на разрешение за посещение на нотариус в болницата за извършване на удостоверителни действия).
„Дисциплинарният състав правилно е приел, че не може да се направи категоричен извод, че на 20 март 2020 г. инспектор Славов е провел телефонен разговор именно с прокурор Кънев, както и за съдържанието на същия. Твърдението на Славов, че такъв разговор е проведен, както и че прокурор Кънев го е уверил, че прокурор Димитър Петров е запознат с посещението на нотариус в УМБАЛ „Лозенец“ при обвиняемия Явор Златанов не е достатъчно, за да се направи такъв извод. В хода на събиране и изясняване на доказателствата по делото не е бил налице факт или обстоятелство, което да буди съмнение у дисциплинарния състав по отношение на описаното. Предвид на което дисциплинарният състав е приел, че не може да бъде направен извод, че прокурор Димитър Петров е извършил твърдените от вносителя на предложението дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 ЗСВ“, пише в решението си петчленният състав на ВАС.
И допълва: „За да се ангажира дисциплинарната отговорност на прокурор Петров за действията и бездействията, констатирани от министъра на правосъдието и квалифицирани като дисциплинарни нарушения, е необходимо да се установи конкретно виновно поведение (действие или бездействие), извършено или допуснато от лицето и което представлява неизпълнение на служебните задължения или накърняване на престижа на съдебната власт.
Както правилно е приел първоинстанционният съд, от проведеното дисциплинарно производство не се доказва, че прокурор Димитър Петров с поведението си и в това си качество, е осъществил състава на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ в предметните предели на предложението на министъра на правосъдието, поради което органът правилно не го е наказал и е приложил правилно материалния закон, в съответствие с неговата цел“.
Предвид липсата на доказателства за проведен разговор с прокурор Димитър Петров, първата инстанция правилно е приела, че обвинителят не е нарушил етичния кодекс, казва още касационният състав. Решението е окончателно.
Текстът е публикуван в правния портал LEX.BG.
