Превенцията на радикализма и тероризма изисква систематизирани действия: да се обучават хора на терен – полицаи, учители, социални и здравни работници да разпознават ранно признаците на радикализъм и да работят целенасочено особено с младите хора. Изисква специализирано обучение и подготовка на служители в МВР, ДАНС, следователи, прокурори и съдии, тъй като нишката между правосъдието и усещането у отделни групи, че държавата се използва за репресия срещу тях, е тънка и това усещане може допълнително да допринесе за процеса на радикализация.
Стефан Хаджитодоров, Мартин Соколов, Център за изследвания по национална сигурност и отбрана-БАН
Един от факторите за радикализация именно е чувството за уязвимост от държавата – усещането у отделни хора или групи, че не могат да получат от държавата необходимата защита на своите права и законни интереси.
Радикализмът е сложен процес. Никой не става радикалист изведнъж или по рождение. Има много фактори, които способстват или водят към радикализация. Те могат да бъдат на макро- и микро-социално ниво, както и на индивидуално-личностно.
На макро-социално ниво факторите са глобализацията, която позволява безпрепятствено разпространение на идеологии, безпроблемното движение на хора и средства. От този порядък са проблемите в интеграцията на малцинствени групи, бедността и социалната безперспективност.
На микро-социално ниво се разглеждат такива категории като социалната идентификация, колективните емоции, взаимодействието между отделните групи, отчуждаването от държавата и обществото.
На индивидуално ниво са факторите, като личностни характеристики, личен опит, емоциите, пол, възраст и т.н.
Не бива да се пропуска и ролята на интернет пространството като важен фактор, чрез който лесно се разпространяват радикални идеи и течения и се набират последователи. (Например, 90% от френските граждани, сражавали се за ДАЕШ, са вербувани по интернет).
До радикализация и тероризъм води комплексното съчетание на много от тези фактори, но самите процеси още не са достатъчно анализирани.
Много от факторите, водещи до радикализация, са налице в България – причина да се фокусираме върху превенцията, да проучим нагласите и да се съсредоточим върху уязвими групи.
Образованието и възпитанието са особено важни в борбата с радикализма и тероризма, а разпознаването на ранните признаци е ключово. В България (засега) няма явно изразени радикални движения или българи да са станали част от такива в други държави. Въпреки това, не следва да се разчита на това, че България ще остане встрани от тези рискове.
Психологическите процеси зад радикализацията често са свързани и с външни изяви. В редица случаи такава е промяната на имената или приемането на псевдоними, взети от религиозни текстове като по този начин се цели демонстрирането на съпричастност. Извършва се промяна и във външния вид – промяна на облеклото и бръсненето – пуска се коса и/или брада.
Промените в поведението често започват със стремеж за редовно контактуване с лидери на радикални религиозни групировки, приемани за безспорни авторитети, чиито мнения се приемат безкритично. В домовете на радикализиращите се могат да бъдат намерени съмнително големи количества пропагандни материали с крайно съдържание. Този процес често бива съпровождан от промяна в самите религиозни практики. Индивидът става значително по-стриктен в спазването на религиозните практики, които се изпълняват изцяло съобразно канона, а също така и възможно най-често. С цел стриктното спазване на тези ритуали, радикализиращият се често започва да пренебрегва ежедневни занимания, като ходенето на училище или на работа.
Друг типичен признак е посещаването на интернет страници и форуми с радикално съдържание. В това пространство индивидът задоволява потребността си да споделя по-крайните си идеи. В тези среди той намира съмишленици и други хора, които би могъл потенциално да радикализира. В процеса на радикализация се наблюдава и промяна в модела на пътувания и престой в специфични места, където жителите споделят крайните възгледи. В повечето случай това са държави, региони на страната или квартали, в които дадената идеология е масово приета и се практикува свободно. По този начин лицето може без задръжки да демонстрира своята съпричастност към съответната общност или група.
Възхвалата на мъченичеството също е признак на радикализацията[1]. Лицето вече не търси единствено оправдание за евентуалните си действия, а възприема процесите и като личен път и призвание.
В социален план се наблюдава изолация, като избягването на работа, училище, концерти и други прояви, където се събират много хора. Има промяна и в отношението, както и във взаимодействието с другите, използване на радикална или специфична терминология, която не е общодостъпна и няма как да бъде възприета за случайно изразно средство.
Носителите на ислямисткия радикализъм умело вменяват вина в обикновените мюсюлмани, че не са достатъчно добри мюсюлмани и се поддават на новото време.
Прекъснали връзките си с традициите на исляма и намиращи се в среда на неформална сегрегация, част от мюсюлманите в европейските страни търсят нова идентичност в джихада. Отделният индивид започва да се чувства силен, когато се идентифицира с идеалната религиозна общност като антитеза на съвременната светска държава.
Понякога процесът на радикализация се характеризира и с извършването на незначителни престъпления. Те не са с цел материална облага, а целят да демонстрират неуважение към установени правила в обществата. Това често прераства в незачитането на светската власт и нормите на регулиране на обществените взаимоотношения чрез демонстративно неуважение към нея. (следва ЧАСТ ВТОРА)
