„Радикализация и Училище в България“[1] – това изследване, публикувано 2016-а година описа ситуации и поведения, притеснително сходни с процеса на радикализация. Авторите документират случаи, в които учениците след шести клас стават неуправляеми, нагли и непреклонни, започват умишлено да саботират работата на учителите така, че преподавателите да не могат да предадат материала. Младежите реагират крайно негативно и като им се направи забележка. След 7-8 клас започват да променят и външния си вид – момчетата идват небръснати, с брада по примера на радикалните ислямисти.
По време на коледни празненства рушат елхи и украса – обясняват, че това е чуждо на тяхната религия. В същото време бащите отказват да говорят с учителите и директорите, ако те са жени и т.н. Притеснителни манифестации на опасни симптоми. Които трябва да бъдат адресирани.
Какво показва и учи чуждият опит, подход към радикализацията?
Изработен в Норвегия, например, План за действие[2], вади на показ белези на радикализация в различни области, знакови позиции и послания : прояви на нетърпимост към гледните точки на другите; на враждебност към хора и групи, възприемани като врагове – „те“ и „ние“; на привързаност към теориите на конспирацията; език на омразата; предпочитания към абсолютни решения; легитимиране на насилието; заплаха за прилагане на насилие за постигане на политически цели.
Холандският подход за превенцията на радикализацията[3] определено заслужава специално внимание. Определя се като „широк“, тъй като обхваща всички нива в обществото и институциите и сътрудничеството помежду им. „Широкият подход“ включва традиционните методи за превенция на тероризма, но изисква и постоянно, активно участие от страна на обществото – комплексна, ефективна система за ранно предупреждение за възможна радикализация.
Радикализацията не е лесно решим проблем. Трябват усилия и ангажираност от всички слоеве на държавата и обществото. Няма фиксиран период от време, в който радикализацията прераства в тероризъм, случаите, преобладащо, са строго индивидуални. За адекватната превенция на радикализацията в България, чуждият опит (но използван внимателно и адаптиран към нашите специфики!) може да е от огромна полза. Той трябва да бъде анализиран, систематизиран и тогава предаден на хората на първа линия и съответните служби.
Като, наистина, много сложен процес радикализацията не протича по точно определена формула. Тя е динамичен и комплексен феномен, ражда се от съчетаването на индивидуални способстващи и отключващи фактори и външни притегателни фактори. Радикализацията се развива в съответна „благоприятна“ среда и „узрява“ на различни нива: микро (индивидуално), мезо (групово) и макро (обществено). Радикализирането на общественото мнение и крайните политики, както и на реториката, които допълнително внасят напрежение в отношенията между малцинствата и мнозинството, се намират в макронивото [4],[5],[6].
Радикализацията и насилственият екстремизъм са резултат не само на редица фактори, но и на начина, по който се комбинират. Основните фактори са :
- Индивидуални социално-психологически : емоции като отчужденост, неудовлетвореност, гняв, чувство за несправедливост, унижение, бинарно мислене, тенденции към погрешно интерпретиране на ситуации, теории на конспирацията и други лични уязвимости; мислене, тенденции към погрешно интерпретиране на ситуации, теории на конспирацията и други лични уязвимости;
- Социални : социално изключване, маргинализация и чувство на дискриминация, ограничена социална мобилност, ограничен достъп до образование и професионална реализация, престъпност, липса на социално сближаване и самоизключване;
- Политически (специално свързани с ислямистката радикализация): чувство за несправедливост за външната политика на Запада и на военните интервенции. ( Имаме базиране на идеята, че „Западът е във война с исляма“, цели се да се създаде идея за „те“ и „ние“). Примери : конфликтите в Босна, Чечня, Ирак, Сирия, Сомалия, Палестина и т.н. Акценти се слагат и върху забраната на бурките, карикатурите на Мохамед. Целта? Да се насади чувството за отчуждение и несправедливост;
- Идеологическите и религиозните фактори включват идеята за свещена мисия и апокалиптични пророчества, като се акцентира върху джихада. Внушава се възгледа, че ислямът е под заплаха и че западните общества налагат неморален секуларизъм;
- Кризата на културата и идентичността е последица от маргинализацията на културата, създава се усещане за отчуждение и за липса на принадлежност към дома или родителското общество. Това силно засилва религиозната солидарност с мюсюлманите по света;
- Личните/психическите травми също са фактор, който може сериозно да повлияе.
Има и три допълнителни фактора, които играят роля на двигател на радикализацията:
- Групова динамика : включва харизматично лидерство; родствени и приятелски връзки; социализация; груповото мислене; самоизолация; поляризиращо поведение и противообществени елементи;
- Радикализатори: хора, които набират нови съмишленици, като проповядват омраза и необходимия наратив за да радикализират;
- Социалните платформи: осигуряват свързаност и възможност за обменяне на крайни идеи и възгледи. ( В социалните мрежи екстремистите не само могат да намират съмишленици, те са и среда, даваща възможността за саморадикализация).
