Десетки хиляди души се събраха в Белград за погребението на бившия командир на босненските сръбски сили Ратко Младич – човек, осъден окончателно на доживотен затвор за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, предаде БТА. Младич почина на 27 август в болницата на затвора в Хага, докато излежаваше присъдата си.
Вместо дистанциране от наследството на един от най-разпознаваемите символи на зверствата по време на войната в Босна и Херцеговина, погребението му в сръбската столица се превърна в демонстрация на почит. Церемонията включваше държавни и военни почести, а сред присъстващите имаше високопоставени политици и официални лица.
Хиляди хора, много от които пристигнали от Република Сръбска в Босна и Херцеговина, чакаха с часове пред църквата „Свети Лука“ в белградския квартал Видиковац, където беше изложен ковчегът на Младич.
Върху него бяха поставени фуражката и сабята на бившия генерал, а до негова снимка бяха подредени военните му отличия и венец в цветовете на сръбското знаме. До ковчега стояха представители на сръбската армия. Подобно нещо трудно може да бъде възприето като обикновено сбогуване с покойник, предвид присъдата и мащаба на престъпленията, за които той беше признат за виновен.
Опелото беше оглавено от сръбския патриарх Порфирий. Сред дошлите да отдадат почит бяха сръбският министър на труда, ветераните и социалните въпроси Милица Джурджевич-Стаменковски, министърът без портфейл Ненад Попович, лидерът на управляващата коалиция в Република Сръбска Милорад Додик, Данило Вучич – син на сръбския президент Александър Вучич, както и руският посланик в Белград Александър Боцан-Харченко.
Още в събота в Белград се състоя възпоменателна церемония за Младич, на която присъстваха сръбският министър на правосъдието Ненад Вуич и редица политици от Република Сръбска.
Почестите към осъдения за геноцид генерал предизвикаха международни реакции. Церемонията беше осъдена от Европейския съюз, а трима американски сенатори призоваха властите в Белград и Баня Лука да се дистанцират от прославянето на Младич.
След опелото ковчегът беше понесен към Топчидерското гробище, намиращо се на около шест километра от църквата. Процесията беше съпровождана от военни ветерани с червени барети, а мнозина от присъстващите изминаха разстоянието пеша. Младич ще бъде погребан до гроба на дъщеря си Ана, която се самоубива с личното му оръжие през 1994 година при неизяснени обстоятелства.
Престъпленията зад генералските отличия
Военната символика около ковчега рязко контрастира със съдебно установените факти за действията на Младич като командир на Армията на Република Сръбска по време на войната в Босна и Херцеговина от 1992 до 1995 година.
Срещу него бяха повдигнати 11 обвинения, а по 10 от тях той беше признат за виновен. Международният трибунал за бивша Югославия го осъди през 2017 г., а през 2021 г. присъдата му на доживотен затвор беше окончателно потвърдена.
Най-тежкото престъпление, за което Младич беше осъден, е геноцидът в Сребреница. След превземането на обявения от ООН за „защитена зона“ анклав през юли 1995 г. босненските сръбски сили отделят мъжете и момчетата бошняци от жените, децата и възрастните. В последвалите дни са систематично екзекутирани повече от 7000 бошняшки мъже и момчета, като общият брой на жертвите на клането обичайно се посочва като около 8000.
Младич беше признат за виновен и за преследването, убийствата, депортациите и насилственото преместване на бошняци и хървати в редица общини на Босна и Херцеговина.
Името му остава неразривно свързано и с обсадата на Сараево – една от най-продължителните обсади на град в съвременната европейска история. Силите под негово командване подлагат цивилното население на продължителен снайперистки и артилерийски терор. Младич беше осъден за убийства, терор и незаконни нападения срещу цивилни в града.
Съдът го призна за виновен и за вземането на служители на ООН за заложници през 1995 г., използвани в опит да бъдат възпрени въздушните удари на НАТО срещу позиции на босненските сръбски сили.
И макар Младич да беше изпратен с генералски почести, в историята той остава не с ордените и военния си чин, а с доживотната присъда за геноцид, престъпления срещу човечеството и военните престъпления, които извърши.
