Трудно може да се измисли по-символично напомняне за продължаващата българска зависимост от съветското ни минало от изпращането на черната кутия от катастрофиралия Миг 29 в Русия. Само там могат да ни кажат какво се е случило в последните мигове от живота на българския пилот Валентин Терзиев. ”Неразделни в живота и смъртта” сме с нашите бивши колонизатори.
Въпросът не е само технически. Руски политици и медии вече откровено се подиграха във връзка с изобличаването на руски шпиони в България, че тук няма какво да се шпионира. За Русия няма тайни в България, саркастично отбелязаха бившите ни владетели.
Какво се е случило, за да падне в Черно море съветският самолет с българския пилот, също ли е вече известно на Русия преди да ни каже и на нас онова, което реши да сподели в отговор на нашата молба? Нещо подобно се отнася и за заграбените български архиви – тайните на българското царство са засекретени за съветско-руско ползване и от Москва могат да ги използват както пожелаят в своя полза.
Това малко черно късче национален суверенитет, което изпращаме в Русия, поставя въпроса за далеч по-големите зависимости на България от бившите ни владетели в области, като ядрената енергетика. Какво ли би станало, ако аварират съветските реактори в Козлодуй? За тях не е прието да се говори и пише като за съветски, докато тецовете в Южна България, в които вложиха пари американци, трайно бяха облепени с етикета “американски”, който като правило се употребява в негативен аспект.
Енергетиката ни е все така настроена на съветска вълна и отиващият си угоднически режим направи чудеса, за да не се откачим от тази зависимост. А случаят с изпращането на черната кутия в Русия само показва спешната необходимост да прекратим зависимостта си и в отбраната от съветското наследство.
“Диверсификацията” на 100 процентната ни свързаност с Русия по отношение на военновъздушните ни сили вече е необратима след сделката за американските Ф-16, но тази първа операция по разкачване на българския вагон от съветската композиция- първа крачка, направена 30 години след формалното освобождение на България от съветския колониализъм, която само показва колко сме закъснели, ако не и закъсали на това поприще.
Унижението да трябва да се молим на бившите си господари да ни кажат как е загинал един български офицер, поверил живота си на съветската военна технология, е факт. Въпросът е кой какви изводи си прави от него – у нас и в НАТО.
Коментарът е от блога на автора. Заглавието е на редакцията.
