На снимката: митинг на ВМРО

„За политичка слобода ние се бориме, и штом таа се извојува, организацијата го губи правото на своето постоење“, Христо Матов, 1908 година

Как ВМРО-ДПМНЕ и българската ВМРО-БНД с общи усилия подкопават европейската интеграция на Балканите – за това става дума в анализа на известния македонски писател, философ и дипломат Димитър Димитров, публикуван от Македонската редакция на „Доюче Веле“, който публикуваме със съкращения. В началото Димитров цитира определението, което преди 112 години дава на ВМРО Христо Матов: „Ние се борим за политическа свобода и след като тя бъде извоювана, организацията губи правото си на съществуване.“

Димитров уточнява, че ВМРО възниква като отговор на държавния терор на Османската империя, а когато такъв терор вече няма – тя губи всякаква легитимност. В този смисъл, според него, днес потомците на поколението на Матов вече функционират не в революционната, а в една демократична ситуация. Да се осъвременява ВМРО в условията на парламентарна демокрация – това противоречи както на революционната, така и на демократичната система, пише Димитров. И констатира, че за съжаление точно това се случва днес в Северна Македония и в България – в лицето на ВМРО-ДПМНЕ и на ВМРО-БНД.

Има ли днес място за партия като ВМРО?

„Възниква въпросът: какво търси ВМРО в една система на плурализъм? При плурализма има място за неограничен брой партии, но не и за революционни организации. Тъй че ВМРО влиза в противоречие с конституционните системи на двете държави, с техния съюз в НАТО, с принципите на ЕС,“ пише Димитров и припомня, че в Скопие ВМРО-ДПМНЕ има 44 народни представители (от 120), а лидерът на българската ВМРО е министър на отбраната и вицепремиер на България.

Оценката на Димитров гласи, че вместо да се съсредоточат върху конституционните реалности в двете държави и върху тяхното положение в региона, в Европа и по света, тези две партии са се залутали из лабиринтите на миналото. Той припомня, че ВМРО-ДПМНЕ не признава споразуменията с България и Гърция, защото те уж били предали името, езика и идентичността. И пише: „Тук всичко е обърнато наопаки. Страната всъщност изгуби името си със забавеното подаване на молба към ООН като Бивша Югославска Република Македония, докато със Споразумението от Преспа възвърна статута си на същинска държава, с географско наименование „Северна“.

На Преспанското споразумение, което отвори на Македония вратите към НАТО и ЕС и официализира македонския език в Евросъюза, тази партия противопоставя „изконното ВМРО“ според пропагандата на гръцката „Македонска борба“ (Makedonikos agon) – гръцкия македонизъм, според който говорещите славянски език всъщност са потомци на древните македонци. ВМРО-ДПМНЕ включи тази пропаганда в предизборната си програма „Възраждане в сто стъпки“ и в проекта Скопие 2014.“

По-нататък Димитров пише, че с Преспанското споразумение Гърция е признала македонската нация и езика. Но срещу този принос към помирението и европеизацията на региона, констатира авторът, неочаквано се появи нов противник – българската ВМРО. Така двете едноименни партии се съюзиха срещу Преспанското споразумение, смята авторът. „Едната – защото то не било достатъчно македонско, а другата – защото било прекалено македонско. Всъщност, това са две химери, които взаимно се отричат, в периферията на чудесния успех на България, Гърция и Македония, които направиха Балканите съставна част от европейската идея,“ коментира Димитров.

Той цитира читателски коментар от българския „Дневник“: „Какво е ВМРО? Вътрешна македонска революционна организация. Тогава какво търси в България?“ Според автора, името „ВМРО-БНД“ е класически пример за иредентизъм, особено във времена, когато България и Северна Македония са независими държави, членки на НАТО, като едната е член на ЕС, а другата на път да стане такава. „Въпреки този реален резултат от вековното ходене по мъките на две независими държави, който им дава шанс за постигане на общо бъдеще в ЕС, тази партия живее в някаква обърната история, която отрича реалната,“ пише Димитров.

По-нататък в неговия анализ четем: „Това, което България не постигна с Балканските войни и в двете световни войни, Каракачанов сега иска да постигне, превръщайки ВМРО в българско национално движение – в противоречие с позициите на оригиналната ВМРО.“

Историческа фалшификация

Димитър ДимитровДимитър Димитров

Димитър Димитров цитира няколко изречения от спомените на първия лидер на ВМОРО Христо Татарчев и накратко обяснява как и защо ВМОРО се трансформира във ВМРО. Той стига до извода, че партията, наречена Вътрешна македонска революционна организация – Българско национално движение, е историческа фалшификация. В края на обширния анализ четем:

„Днес ВМРО може да бъде само на страната на двете добросъседски споразумения. Да си съвременен Гоце Делчев означава да подкрепяш тези споразумения и да работиш за „обединени Балкани в обединена Европа“, както гласи девизът на Балканския политически клуб, създаден от Желю Желев. Да инструментализираш ВМРО, за да блокираш европейската интеграция на Македония чрез злоупотреба с принципа на единодушието в ЕС (!), може да се тълкува единствено като дело на отколешните руско-сръбски интриги. И аз отказвам да приема, че документи с такова послание са подпечатани от българската държава!“

*Димитър Николов Димитров е учен, философ, писател, политик и дипломат от Северна Македония. Неговият син Никола Димитров доскоро беше външен министър на Северна Македония.

Текст: „Дойче веле“.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!