До 2024 г. гладът е засегнал рекордните 295 милиона души в 53 страни, основно поради конфликти, се посочва в годишния доклад за глобалните продоволствени кризи, публикуван днес от Франс прес. Документът прогнозира „мрачни“ перспективи за 2025 г., в контекста на намаляване на финансирането за международна помощ.
Вече шеста поредна година проявата на негативен баланс продължава, като лошото развитие на ситуацията в Судан, Бирма и Газа отменя положителните резултати, наблюдавани в Афганистан и Кения. Това е подчертано в годишния отчет на Глобалната мрежа срещу продоволствените кризи (включваща ЕС, Световната банка, агенции на ООН и други).
От общо 295,3 милиона души (22,6% от изследваното население) 1,9 милиона са били на ръба на гладна смърт — най-високият регистриран брой от началото на изготвянето на този доклад през 2016 г.
Най-много страдащи от остра недостатъчност на храна се намират в Судан и ивицата Газа, а в по-малка степен — в Мали и Хаити.
„Ситуацията означава крайно недостиг на храна, пълно изчерпване на устойчивите механизми за оцеляване и адаптация“, коментира Райн Паулсен, директор на Службата за извънредни ситуации и устойчивост към ФАО.
Гладът е бил документиран през юли миналата година в лагера „Замзам“ в Дарфур — случай, невидян от 2020 г. Впоследствие са установени случаи и в четири други региона на страната, а Интегрираната класификация на фазите на продоволствената сигурност (IPC) алармира за риск от глад в Газа.
Класификацията в понеделник потвърди диагнозата „критичен риск от глад“ за палестинските територии през следващите месеци, след 19 месеца конфликти и два месеца блокиране на международната хуманитарна помощ.
Основната причина за хранителните кризи през 2024 г. е насилието и конфликтите, довели до разселване на 140 милиона души в 20 държави.
В 18 други страни, екстремни климатични явления, ускорени от глобалното затопляне, предизвикаха селскостопански бедствия: суши в Южна Африка и наводнения в Бангладеш, Нигерия и др.
Авторы на доклада отбелязват, че ескалацията на конфликти, нарастващото геополитическо напрежение, глобалната икономическа нестабилност и намаляването на финансирането за помощ засилват продоволствената несигурност в редица страни — от Демократична република Конго до Хаити.
Документът поставя акцент и върху „икономическите трусове“ — покачващи се мита и отслабване на долара — които могат да доведат до рязко увеличение на цените на храните и нарушаване на веригите за доставки.
Общото финансиране намалява, особено след изтеглянето на САЩ — досега най-големия донор — в началото на 2025 г.
Операциите в Афганистан, Етиопия, Хаити, Йемен и други вече са засегнати от този проблем. Според данни в доклада, финансирането за хуманитарни дейности, свързани с прехраната, може да падне с 45%, а помощта за най-малко 14 милиона деца е „изложена на риск“, което може да доведе до сериозно недохранване и смърт.
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заявява в предговора към доклада, че „гладът и недохранването нарастват по-бързо от способността ни да реагираме, докато една трета от храната в света се губи или разхищава.“ Той изразява загриженост за „рекордните нива“ и подчертава, че „стари кризи се задълбочават от новата: драстичното намаляване на хуманитарното финансиране. Това е не просто провал на системите — това е провал на човечността.“
„В контекста на тези радикални съкращения, е жизнено важно да се идентифицират най-ефективните мерки“, подчертава Паулсен от ФАО, който призовава за по-голяма подкрепа на селското стопанство.
Той посочи напредъка в Афганистан, където за три години 8 милиона души са по-малко засегнати от продоволствена несигурност. „Една от причините е подкрепата за земеделските производители, за да могат да произвеждат.“
„Селското стопанство е четири пъти по-евтино от другите форми на помощ“, добавя той, но акцентира, че „мирът е основополагающа предпоставка“, а „правото на храна е основно човешко право“.
