Вчерашният Ден на независимостта беше по-различен от всяка друга година. Националният празник, в условията на пандемия и антиправителствено недоволство, определено ще остане в историята.
Датата 22 септември традиционно разделя българското общество по оста кой всъщност е истинският ни национален празник – денят на коронацията на руския цар (3 март) или денят, в който България става независима държава.
Тази година вечният спор отстъпи място на искрите, прехвърчащи по бул. „Дондуков”.
В социалните мрежи премиерът Бойко Борисов написа, че независимостта е „брилянтен ход на българската дипломация и политически елит”.
„И днес хората настояват за икономически и културен напредък и аз съм убеден, че нищо не бива да спъва страната ни по този път. Затова подкрепям всеки глас в тази посока. Но няма да се уморя да казвам, че българският народ е миролюбив народ, че успех се постига с диалог, а не с противопоставяне. Разделението не е било и няма да бъде успешна формула в политиката и събитията отпреди 112 години го доказват. И тогава, и днес единството е това, което трябва да поставяме в основата на всяка национална кауза. Уроците остават и за обществото, и за политическите лидери”.
Отговорът на президента Румен Радев бе, че всякакво говорене за помирение между президент и правителство и за съставяне на експертно правителство не може да се случи без изчистване на въпросите с корупционните практики във властта.
„Диалогът има смисъл само ако бъде поставен на здрава основа. Това значи по безспорен начин да се изчисти истината за записи, шкафчета, корупционни схеми. Да установим кои са механизмите, водещи до провала в управлението, които са механизмите, водещи до този порочен модел на управление – как да бъдат отстранени, как да се възстанови справедливостта“, коментира Радев пред журналисти в ямболското село Бояджик.
Той изрази своята признателност „към всички будни граждани“, които протестират срещу „моралното падение и зависимостите на малцина“ във властта.
Ролята на посредник в спора пое вицепремиерът Красимир Каракачанов, който призова първите мъже да се помирят. Той дори саможертвено предложи да се оттегли, ако първите мъже в държавата си „подадат ръка”. Няколко минути по-късно обаче Каракачанов размисли и изтри от поста си във Фейсбук предложението за собствената си оставка, а пред медиите каза, че става дума за „техническа грешка”.
Шефката на друга ключова институция, намираща се на „Дондуков” – Цвета Караянчева бе през целия ден във Велико Търново. Градът традиционно е център на тържествата на 22 септември. След като прие тържествения строй с курсанти и кадети от НВУ „Васил Левски“, Караянчева започна тържественото си слово. Но събралите се граждани я освиркаха. Група протестиращи скандираше и „Оставка”.
Председателят на парламента се обърна към скандиращите с думите:
„Скъпи скандиращи, днес е празник на Независимостта, но днес е четен само Манифестът, а има много хора след това, които трябва да се борят на дипломатическия фронт, за да може средата на април 1909 г. Независимостта на България да бъде призната от всички. Затова днес е празник на политическата воля, на здравия политически разум, на онези, които наистина могат да мислят за напред. Когато днес се събираме да честваме това, което са направили строителите на съвременна България, трябва да си спомним, че тези, които бяха след тях допуснаха грешки и ние никога не трябва да ги забравяме“, заяви Караянчева.
Караянчева се обърна и към скандиращите „Оставка“ на площада с думите, че преди тях много хора са били тук и са имали исторически поглед напред.
А междувременно, в пространството пред трите важни сгради, т.нар. „триъгълник на властта”, хиляди българи се събраха, за да протестират срещу правителството и главния прокурор. До 22:00 часа протестът беше мирен, но след това се стигна до ескалация на напрежението. По незнайни причини полицията не допусна граждани да минат по пътя между старата сграда на Народното събрание и БАН. Гражданите искаха да стигнат до паметника на незнайния войн, но органите на реда не ги пуснаха. Така на практика полицията сама създаде напрежението, което в последствие оправда с думите, че имали „опасения, че ситуацията ще се разрасне”.
