Днес честваме Освобождението на Родопите

За пореден път на днешната дата Кърджали и Смолян честват събитие, което можем да причислим към „най-българските“ – освобождението на Родопите и присъединяването им към държавната територия.

През днешният ден в Смолян е кулминацията на тържествата, посветени на събитието. Празничната програма започва в 14.00 часа на площад „България“, Нов център. От 16.00 часа на връх Средногорец архимандрит Висарион ще отслужи панихида за загиналите в боевете на Родопската Шипка и Освобождението на Родопите. От 18.00 часа, отново на Новия център, пред паметника на полк. Владимир Серафимов ще бъдат поднесени венци и цветя, като в събитието ще участва и председателят на Народното събрание Цвета Караянчева. Тя ще присъства и на тържествена заря-проверка, посветена на 106 години от Освобождението на Родопите, която ще започне в 19.30 часа на бул. „България“ в центъра на града.

Кърджали също ще отбележи светлата дата подобаващо. В 9.30 часа Цвета Караянчева ще участва в церемонията по полагане на венци и цветя пред паметника на ген. Васил Делов. По-късно тя ще присъства и на тържествената сесия на Общинския съвет Кърджали, след което ученици и учители, водени от духовата музика и гвардейския отряд, ще дефилират по централната улица. Кулминацията е пред Паметника на освободителите. Вечерта жителите на Кърджали ще се докоснат до магията на танца с Ансамбъл „Българе“.

Освобождението на Родопите е регионален празник и затова обикновено минава „между редовете“ и често остава в периферията на вниманието на много от българите, а политиците, както обикновено, го използват да се покажат сред народа. Нищо от това не намалява значимостта му като източник на българско самочувствие. Събитията, довели до българското завоевание и възстановяване на част от историческото ни наследство, са пореден повод от исторически характер да подхраним националната си гордост.

На 21 октомври Хасковският отряд, предвождан от полковник /после – генерал/ Васил Делов,  нанася поражение на турците (корпуса на Явер паша) и присъединява трайно Кърджали с Източните Родопи към България. Българските войници издигат родния флаг на конака в града след героични и проведени майсторски сражения.

Освобождението на града е било под въпрос, когато на 19 октомври централното командване е заповядало спиране на настъплението на Хасковския отряд като твърде рисковано, но командващият Втора армия ген. Никола Иванов взема правилното решение и не отменя заповедта си за превземане на Кърджали, като дава на Делов свобода за действие и това се отплаща.

На днешната дата през 1912 година се състои и едно от решаващите сражения от Балканската война между българските и турските войски за Родопите. Главна роля в него играе полкът на полк. Владимир Серафимов, който е част от Родопския отряд. Наброява почти 5000 войници и офицери. В помощ са му придадени артилерийски части с общо 20 планински оръдия, от които 4 скорострелни.

Срещу себе си българите имат около 6 800 турски войници, чиято основна задача е да не допуснат прекъсването на комуникациите между Източна Тракия и Македония.

След няколкодневни тежки сражения на силно пресечения терен и срещу превъзхождащ по численост противник, българите се прегрупират и рано сутринта на 21 октомври потеглят в три колони към Голям Палас в търсене на контакт с противника. Към 10 ч. предните части на двете войски се сблъскват край шосето за Фатово. Българският авангард отстъпва в безредие, но турците не го преследват.

С пристигането на останалите части на 21-и полк Серафимов нарежда нападение срещу турците (6 табура и 1 батарея), заели гористо възвишение. Атаката няма успех до момента, в който дясната колона (около 1000 души с 6 оръдия, начело с подполковник Илия Врачев) минава през село Аламидере и заема безпрепятствено височините вляво и в тил на противника. Турските резерви контраатакуват неколкократно, но са отхвърлени. В това време и другият турски фланг е разбит в резултат на щикова атака на българите. Това води до общо отстъпление на турците след 8-часови боеве.

Планът на османския командир за обхождане на българските войски се проваля, тъй като табурът, натоварен със задачата, закъснява.

След поражението си турците отстъпват на южния бряг на Арда и с малки изключения повече не застрашават района. Ден след битката, на 22 октомври, войските на Серафимов овладяват почти без съпротива Голям Палас и Смилян. Бойните действия затихват за около две седмици.  В началото на ноември българските войски преминават в настъпление и изтласкват окончателно османците от Родопите.

Като област, подложена на голям религиозен и културен натиск от страна на Османската империя, Родопите имат и символично значение за опазването на българщината. Превземането и анексирането им е част от поетапно изпълняваната от българските правителства след Освобождението задача за национално обединение. Идеята за национално единство е основният движещ мотив в българската външна политика и определя политическия избор на България през най-тежкия период на европейската история – първата половина на 20 век.

През Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война страната се стреми да продължи процеса на обединение на българския етнос и територия и въпреки ужаса на националните катастрофи, в някаква степен това се увенчава с успех. Дори след горчивия край на Междусъюзническата война българските земи се увеличават с близо 20% в сравнение с предвоенното положение.

Първата световна война води до загуба на още територии и въпреки това страната запази голяма част от освободените бълтгарски земи в сравнение с положението отпреди 1912 година.

Успехите не скриват горчивината и страданията на българския народ след националните катастрофи, ударили България през няколко години, но не бива да бъдат омаловажавани и забравени в контекста на общата оценка на българската история от онзи период. Вярно е, че тогава са направени и платени сериозни политически грешки, но нека се запитаме – можеше ли нещо да се промени, ако не бе направен опит за това?

Ако дядовците и прадядовците не бяха поели рисковете и ужасите на войните за национално обединение, колко още българи днес щяха да живеят извън границите на своята истинска родина? И нямаше ли нацията ни да остане с историческото усещане за малоценност, породено от вътрешното осъзнаване, че Съединението и последвалата го Сръбско-българска война са били първата и последната изява на българското национално достойнство?