Включих за малко ТВ и попаднах на дебата за вота на недоверие.
Удари ме град от хиперболи: “колосална корупция”; “колосален грабеж”, “колосални кражби”; ”алчност”, “милиардери с един проект”, “корупцията срещу народа”.
Народняшкото говорене на сегашната петоколонна опозиция винаги е било типично за партии, които исторически са нанасяли действително колосални загуби на бюджета от колосални разхищения и кражби – които когато не са във властта – с плам приписват на своите опоненти. Но колосални без кавички.
Проблемът в народняшкото, наричано по-често популистко говорене е, че то избирателно си служи с подбрани факти или “факти” извън контекст, без смисъл и по измислен повод, за да послужат като завършващ щрих в извайвания корупционен имидж на техните политически опоненти.
Но още по-големият проблем за автентичността на тяхното говорене е, че когато то идва от инжениран политически проект като ИТН и Възраждане с назначени вождове, то и говорителите в партията няма как да се отличават с коефицент на интелигентност по-висок от този на техния вожд. В такива партии няма импровизации на депутати със свободна воля, а изпълнение на поръчки за зачитане от трибуната на външни текстови заготовки от инженерите. Затова и техният срок на годност трае само до момента, когато някой реши да ги репликира с конкретика без патетика.
Така истински политически дебат няма как да има, когато едната страна отрича гравитацията, в случая края на въглищните централи и иска само да се портретира като Матросов пред протестиращите с надеждата за тяхната отплата в урните след две седмици.
А от залата тихо и невъзмутимо отсъстват инженерите, оставили некоалиционния си партньор като боксова круша на техните продукти.
*Текстът е публикуван във фейсбук профила на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални коментари – четете тук
