На 9 юли България чества 170 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов.

„На теб, Българио свещенна, покланям песни си сега.

На твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга,

на твойте сълзи и въздишки,

на твойте страсти и тегло и на венеца мъченишки, кой грей на твоето чело…

Дано таз вяра,

туй мечтанье не се разбие в някой брег

и твоя зов да не остане като в пустинята без ек”,

пише Иван Минчов Вазов в стихотворението си „На България”.

Награда на името на Вазов

Днес Народният театър, който носи името на „патриарха на българската литература”, ще отбележи подобаващо рождения ден на патрона си.

Бележитата годишнина ще бъде почетена от първата трупа с поредица от събития.

С шествие в знак на почит към делото на Патриарха на българската литература Народният театър „Иван Вазов” ще даде начало на честването на 170 години от рождението на великия българин.

Шествието ще продължи към паметника на Вазов, където слово ще произнесе директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов и ще прозвучат стихове на поета.

Точно в 18:00 ч. на Голяма сцена в Народния театър ще се събере културният, духовен и политически елит на страната, за да почете годишнината от рождението на Вазов с тържествена церемония.

Тогава ще станат известни имената на номинираните и носителят на новоучредената награда за духовен принос на името на Иван Вазов.

Патрон на честванията е кметът на София Йорданка Фандъкова. Партньори са Столична община, БАН, БНТ и БНР. Водещ на церемонията е актьорът от Народния театър Дарин Ангелов.

Знаковият Вазовед чл. кор. Милена Цанева, която през май навърши 90 години, ще произнесе от сцената на Народния театър кратко и вълнуващо слово, посветено на създателя на българския Космос.

Публиката ще чуе думи от кмета на София Йорданка Фандъкова, директора на театъра Мариус Донкин, както и от председателя на Фондация „Основа-та“ акад. Дамян Дамянов.

Народният

Веднага след това ще бъде показан документалния филм „Театър по време на пандемия“ на режисьора Борис Радев. Филмът е продуциран от Народния театър. Сценарист е Аделина Радева, оператор – Румен Ганев.

В кадрите, които показват възстановки на ключови събития от историята на театъра, участват актьори от трупата, а в образа на Иван Вазов се превъплъщава актьорът Валентин Танев. Филмът ще бъде излъчен и по БНТ 1 същата вечер от 22:30 ч.

След края на прожекцията зрителите ще могат да видят и премиерния спектакъл „О, ти, която и да си…“ от Мирела Иванова, който въвежда в лиричния любовен свят на народния поет. Режисьор е Бойка Велкова, а в ролите са Параскева Джукелова, Биляна Петринска, Ева Тепавичарова, Радина Боршош и Ненчо Костов.

Вазов е роден в Сопот

Поетът е роден 9 юли 1850 г. в Сопот и умира на 22 септември 1921 г. в София, като през целия си живот винаги е носил България в сърцето си. Тя му отвръща със същото, а той и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите.

Иван Вазов е роден в семейството на заможния сопотски търговец Минчо Вазов.

„Борът” е първото му публикувано стихотворение отпечатано през 1870 година в „Периодическо списание”. Макар Събка Вазова – майка му, да подкрепя писателската кариера на сина си, баща му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година е изпратен при чичо си в Румъния. Недоволен от решението на баща си, една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее сред хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров. Именно в Браила се запознава и с Христо Ботев и създава повестта „Немили-недраги“.

Учител и преводач

През 1871 година се завръща в България и се отдава на образователното дело – учител е в Свиленград, за кратко работи и като преводач. През 1876 година Вазов се установява в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там подготвя първите си стихосбирки – „Пряпорец и гусла“ и „Тъгите на България“. Следват още значими творби, увековечени в стихосбирките „Избавление“ (1878), „Гусла“ (1881), „Италия“ (1884), „Поля и гори“ (1884), „Сливница“ (1885).

За кратко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия – град Пловдив, където развива широка обществена дейност, проявява се като радетел за подобряване положението на българите в Османската империя, активно изразява своята силна гражданска позиция. В Пловдив става главен редактор на списание „Наука“, а заедно с Константин Величков основават списание „Зора“.

През периода от 1886 до 1889 година Вазов е емигрирал в Одеса, Русия, където създава шедьовъра на българската класика – „Под игото“. През 1889 година, завърнал се в родината, Патриархът се установява в София, където живее до края на дните си.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!