Отбелязват се 95 години от смъртта на руския писател Велимир Хлебников.Той е роден през 1885г. и губи живота си през 1922.
Той е поет, прозаик, драматург. Един от създателите и най-видни дейци на руският футуризъм. Син на учен орнитолог, основател на Астраханския държавен резерват. Отрано проявява интерес и влечение към чуждите езици, математиката, орнитологията, историята и руската литература. Известно време учи в Симбирската гимназия. Започва да пише стихове още като ученик. Най-ранните му публикации са от есента на 1908г. във в. „Вечер” – стихотворението „Ввъзвание към славяните”, и в сп. „Весна” – стихотворението в проза „Изкушението на грешника”.
След Октомврийската революция е журналист в Харков и Баку, няма постоянно местожителство, пътува много из Русия и води почти скитнически живот. През април 1920 в градския театър на Харков в присъствието на С. Есенин и А. Мариенхоф е избран за „Председател на Земното кълбо”. През пролетта на 1921г. е с Червената армия в Персия, където написва си поема „Тръбата на Гюл Мулла”. Революционните събития на епохата намират отражение в поемите му „Нощен обиск”, „Нощ пред Съветите” и „Настоящето”.
Глобалната цел на всичките му търсения е изграждането на „единен световен език”, наречен от него „заумен” („надсмислов”). Идеите му за „заумния” език, принципите на словотворчеството и математическото разбиране на историята са изложени в програмния му теоретичен труд „Нашата основа”през 1920г. Според него словотворчеството „не нарушава законите на езика” и е „избухнало езиково мълчание, взрив на глухонемите пластове на езика”, „враг на книжното вкаменяване на езика”. „Заумният” език означава език, който се намира извън, „отвъд пределите на разума” – това са „свободните съчетания, играта на гласа извън думите”. Това е „бъдещият световен език в зародиш”. В последната част на труда си се стреми да докаже с конкретни примери от историята, че математически числото 317 е „законът” за разбиране на „лъчите на съдбата” и „великите трептения на човечеството”.
Други подобни статии:
