black-hole-artist-concept
Художествено изображение на черна дупка

Астрономите са открили шест галактики, попаднали в космическата „паяжина“ на свръхмасивна черна дупка скоро след Големия взрив. Това откритие може да помогне да се обясни развитието на тези загадъчни чудовища, според „Сайънс Алерт“.

Смята се, че черните дупки, възникнали в началото на историята на Вселената, са се образували от загиването на първите звезди, но астрономите са озадачени как са се разраснали до гиганти.

Новооткритата черна дупка – която датира от времето, когато Вселената не е била дори на милиард години – тежи 1 милиард пъти колкото масата на нашето Слънце и е забелязана от Европейската южна обсерватория (ESO).

Според учените откритието помага да се даде обяснение за това как може да са се развили свръхмасивни черни дупки като тази в центъра на нашия Млечен път. Астронимите смятат, че нишките, улавящи клъстера от галактики, носят достатъчно газ, за да „захранват“ черната дупка, позволявайки й да расте.

„Космическите мрежи са като нишки на паяжина – казва Марко Миньоли, астроном от Националния институт по астрофизика (INAF) в Болоня, ръководил изследването, публикувано в списание „Astronomy & Astrophysics“ – Галактиките стоят и растат там, където нишките се пресичат, а потоци газ – на разположение за захранване както на галактиките, така и на централната свръхмасивна черна дупка – текат по нишките.“

Миньоли каза, че досега не е имало „добро обяснение“ за съществуването на такива огромни ранни черни дупки.

Върхът на айсберга

Изследователите казват, че структурата може да се е формирала с помощта на тъмна материя – за която се смята, че е привличала огромни количества газ в ранната Вселена.

„Нашата констатация подкрепя идеята, че най-отдалечените и масивни черни дупки се образуват и растат в масивни ореоли от тъмна материя в мащабни структури и че липсата на по-ранни откривания на такива структури вероятно се дължи на ограниченията за наблюдение“ – каза съавторът Колин Норман от университета „Джонс Хопкинс“.

Цялата мрежа е над 300 пъти по-голяма от Млечния път, се казва в изявление на ESO.

Твърди се още, че галактиките са и едни от най-неясните, които сегашните телескопи могат да забележат, добавяйки, че откритието е възможно само с помощта на най-големите налични оптични телескопи, включително много големия телескоп на ESO в чилийската пустиня Атакама.

„Вярваме, че току-що достигнахме върха на айсберга и че малкото галактики, открити досега около тази свръхмасивна черна дупка, са само най-ярките“, каза съавторът Барбара Балмаверде, астроном от INAF в Торино, Италия.

Изследването е последното, което се опитва и осветява загадъчната формация на тези космически чудовища, които са толкова плътни, че дори светлината не може да избегне гравитационното им привличане.

През септември два консорциума от около 1500 учени съобщиха за откриването на GW190521, образувана от сблъсъка на две по-малки черни дупки. Това, което учените наблюдаваха, са гравитационни вълни, образувани преди повече от седем милиарда години, когато се разбиват заедно, освобождавайки енергия от осем слънчеви маси и създавайки едно от най-мощните събития във Вселената след Големия взрив. При 142 слънчеви маси, GW190521 е първата наблюдавана някога черна дупка с „междинна маса“.

Учените твърдят, че откритието оспорва съвременните теории за образуването на свръхмасивни черни дупки, което предполага, че това може да стане чрез повторно сливане на такива средни тела.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!