Навръх празника на Съединението в Пловдив бе открит паметник на Гаврил Кръстевич. Тържествената церемония, на която присъства пловдивският митрополит Николай, се състоя в двора на катедралния храм „Св. Богородица“. 

Фигурата на известния възрожденец и радетел за независимостта на православната ни църква е изваяна от бронз в човешки ръст, а в ръката си държи свитък на акта за учредяването на Българската екзархия.

Паметникът бе открит след тържествена литургия за Съединението

В Пловдив бе отслужен молебен по случай 136 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Молебенът бе отслужен от пловдивския митрополит Николай. На тържествената служба присъства кметът на града Здравко Димитров и много граждани при спазване на условията за дистанция поради пандемията от коронавирус.

Миналата година по инициатива на Пловдивската митрополия и по повод навършването на 150 години от обявяване на независима Българска екзархия Общинския съвет в Пловдив взе решение за издигането на паметник на Гаврил Кръстевич. Със същото решение той бе посмъртно удостоен със званието „Почетен гражданин на град Пловдив“.

Заради факта, че той е начело на Източна Румелия името му дълго време беше забравено и към неговата личност имаше по-скоро отрицателно отношение.

Силно бе словото на митрополит Николай

В словото си при откриването на паметника на Гаврил Кръстевич митрополит Николай  благодари на кмета и на членовете на пловдивския Общински съвет, които са откликнали на молбите му и са прогласили Гаврил Кръстевич за почетен гражданин на Богоспасяемия град Пловдив. Той припомни какви са заслугите на Кръстевич за Съединението на България и най-вече за това то да се осъществи без капка кръв.

„С неговата дясна ръка са съставени два документа и един е останал написан. Двата написани документа са: ферманът за прогласяване на Българската екзархия и първият Екзархийски устав. Документът, който е останал ненаписан, е една телеграма до Цариград, с която областният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич да извести централната власт, че в Пловдив започва движение за съединението на провинцията с Княжество България и да изиска изпращането на войска за неговото потушаване. Макар че е бил длъжен да напише тази телеграма, той не я е написал. Благодарение на написаните от него документи днес имаме независима Българска православна църква. Благодарение на онази, останала ненаписана телеграма, днес празнуваме Деня на Съединението на България“, каза той.

Митрополит Николай направи съпостави делото на Кръстевич с това на Захари Стоянов, на чиято паметна плоча днес се полагат цветя, и посочи, че именно той пръв е използвал „речта на омразата“, която и днес политиците у нас владеят.

„Неговите заслуги за Съединението, а и за България, са също големи. И все пак, в периода 1884-1885 г., като публицист в Пловдив Захари Стоянов е излял тонове мастило, за да ругае, обижда и подиграва областния управител Гаврил Кръстевич във вестниците. Това днес се нарича „реч на омразата“. Да, Захари Стоянов ни е оставил едни от най-добрите образци на жанра „политическа реч на омразата“, който жанр и днес е обхванал българския политически живот, проникнал е в медиите, а оттам заразява цялото наше общество. В резултат на вестникарските писания на Захари Стоянов на 6 септември 1885 г. Гаврил Кръстевич е бил унизително разкарван и осмиван по улиците на този град и накрая е бил изгонен от него като псе. Но не е мръднал пръста си, за да се защити. И не е казал една лоша дума. Да, Захари Стоянов ни е оставил една от най-важните книги за националното ни самосъзнание: „Записките по българските въстания“. Гаврил Кръстевич ни е оставил Българската екзархия, чиито граници, определени във фермана, който той е написал, са били етническите граници на българския народ. Да го кажа още по-ясно, той лично е начертал границите на Санстефанска България. И, заминавайки си от Пловдив, пак той ни е оставил съединена България. На чието Народно събрание после Захари Стоянов е бил председател“, каза още митрополитът.

Той обърна внимание, че и до днес всяка година Захари Стоянов получава цветя от благодарните потомци, а от днес нататък цветя ще може да получава и Гаврил Кръстевич.

„Така е редно. Така е справедливо. Една от задачите на Църквата е да посочва кое е редно и какво е справедливо. Да задава мярката, спрямо която да се преценяват делата, както на историческите личности, така и на техните днешни потомци, като по този начин да подсеща потомците за техните задължения и отговорности, ако те случайно са ги позабравили. В никакъв случай не противопоставям Гаврил Кръстевич и Захари Стоянов“, обясни митрополит Николай.

По думите му заслугите на политическите деятели могат да се преценят само от дистанцията на времето. Той каза още, че мимолетните човешки амбиции и страсти нямат никакво значение, когато става дума за спасението на българския народ, което не може да стане без Българска православна църква и без българска държава, които да действат в синхрон помежду си.

„Най-важният урок, завещан ни от Гаврил Кръстевич, е, че трябва да имаме търпение, търпимост и толерантност, да стоим стъпили върху неразрушимата скала на православната вяра и на православните ценности и да работим всякога неотклонно за доброто на българския народ и на България“, добави той.

С паментника на Гаврил Кръстевич се отправят три въпроса към съвременните български политици.

„Нека, заставайки тук, пред него, те си зададат тези три въпроса и им отговорят, всеки за себе си. Вярват ли в Бога, обичат ли народа си и готови ли са да пожертват егото си за България? Ние не държим да чуваме отговорите по медиите. Ще узнаем какви отговори са си дали, когато видим какви са били делата им.“, добави митрополит Николай.

Кой е Гаврил Кръстевич

Роденият през 1817 година в Котел под името Гандю Кътюв Баюв родолюбец е един от най-влиятелните българи в Османската империя.

По препоръка на котленските чорбаджии той е пратен да се изучи в Цариград при котленеца княз Стефан Богориди. Той го изпраща първо в елитното гръцко училище Куручешме, а след това в Париж. Там Кръстевич завършва право в Сорбоната.

След завръщането си в Цариград е наместник на Богориди, а после започва кариера в османската съдебна система. Става съдия и член на Върховния съд. Автор е на търговския закон на Османската империя. През 1868 г. е назначен във Висшия правосъден съвет (Диван.и-ахкям-и-адлие) на империята. Той е сред най-активните радетели за независима българска църква, като използва контактите и влиянието си.

През 1879 година Кръстевич е назначен за главен секретар на губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди. Там той завежда в продължение на 5 години Дирекцията на вътрешните работи. През април 1884 г. не без помощта на Русия Кръстевич е назначен на мястото на Алеко паша.

Гаврил Кръстевич не се противопоставя с действия на Съединението. Той не изпраща телеграма до Високата порта с искане за помощ срещу нарастващите обществения вълнения. Той е свален от власт на 6 септември от бунтовниците начело с Чардафон Велики, които малко по-късно обявяват Съединението.

След тези събития Кръстевич остава за кратко в София и след това се връща в Османската империя, където умира през 1898 г.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!