След близо 13 часа разгорещени дебати и с много скандали парламентът гласува окончателно промени в изборните правила, които ще важат за очакваните предсрочни парламентарни избори през юли. Народното събрание прие окончателно промените в Изборния кодекс за машинното гласуване, обжалването на решенията на ЦИК, по-лесното откриване на секции в чужбина и нов състав на ЦИК. Народните представители гласуваха да отпадне пропорционалната система, но от следващите редовни парламентарни избори.
Новите партии успяха да докажат демократични промени
Със 155 гласа „за“, 72 „против“ и двама „въздържали се“ парламентът прие съставът на ЦИК да се намали от 20 на 15 души. Те ще бъдат предложени от шестте партии в 45-ия парламент и назначени по процедура на президента. Новият състав на ЦИК е сред приоритетите на „Изправи се.БГ“ и бе предложено от председателя на парламентарната група „Изправи се! Мутри вън!“ Мая Манолова.
Със 132 гласа „за“, 68 „против“ и двама „въздържали се“ депутатите приеха възможността да се обжалват решенията на Централната избирателна комисия в тридневен срок пред съответния административен съд. Според приетите текстове съдът разглежда жалбата и се произнася по нея в срок от три дни. Решението на съда може да се обжалва пред Върховния административен съд.
Предложението на Манолова за избираемост на кметове в населените места с над 100 души, а не както досега с над 350 души, беше прието със 145 гласа „за“.
Със 107 гласа „за“, 97 „против“ и 18 „въздържали се“ бе прието машинно гласуване в секциите с над 300 души. В секциите в чужбина, за които са подадени над 300 заявления за гласуване също ще се гласува машинно.
Парламентът прие при удостоверяването на машините за гласуване да участват представители на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирани за участие в изборите. Промените бяха приети със 111 гласа „за“, без „против“ и 2 „въздържали се“.
Народните представители приеха със 131 гласа „за“, 59 „против“ и един „въздържал се“ осигуряване на достъп на медиите, кандидатите, застъпниците и представители на партии, коалиции и инициативни комитети до процеса на приемане и проверка на протоколите и прехвърлянето на данните от вота в секционните избирателни комисии. С приетите текстове се осигурява пряка видимост на медиите при проверката на изборните протоколи и прехвърлянето на данните.
Със 165 гласа „за“ бе прието видеонаблюдение и видеозаснемане на отварянето на избирателните кутии и установяване на резултатите от гласуването.
Със 124 гласа „за“, седем „против“ и без въздържали се парламентът прие при прехвърлянето на данните от изборите в ОИК да присъстват кандидати, застъпници, представители на партии, коалиции и инициативни комитети, както и медии.
Мажоритарно гласуване, но за следващите редовни парламентарни избори, бе прието със 125 гласа „за“, 95 „против“ и един „въздържал се“.
Какво не успяха да приемат депутатите
Депутатите отхвърлиха предложението на следващите парламентарни избори местата за гласуване в чужбина да бъдат определени на базата на подадените заявления за разкриване на секции за вече отминалия вот. Преди 4 април бяха подадени рекорден брой заявления. Но в страните извън ЕС като Великобритания, САЩ и Турция бяха разкрити много по-малко секции, заради ограничението от 35 секции извън Съюза.
Не бе прието и предложението на ИТН на президентските избори да се проведе експериментално електронно гласуване. Вот по пощата за българите зад граница също няма да има.
Стана ясно, че ГЕРБ ще сезира конституционния съд за решението на парламента за гласуване с машини в секции с над 300 избиратели. Мотивът им е, че по този начин се отнема конституционното право на българските граждани да упражнят своя вот.
