Пенчо Славейков е един от българските творци, чиято поезия представлява значително предизвикателство при превод на английски, поради дълбоката философска съдържателност, уникалния си стил и многобройните литературни и културни референции. Това сподели учителят по английски език в Второ Средно училище (СУ) „Проф. Никола Маринов“ в Търговище, Петя Глеридис, по време на дискусия, посветена на 160-ата годишнина от рождението на Пенчо Славейков и българския модернизъм, проведена в Националния пресклуб на БТА в Търговище. Инициативата „Пенчо Славейков днес“ е организирана от Българската телеграфна агенция.
Петя Глеридис сподели личния си опит с творчеството на Славейков от времето на ученичките си години. Тя започнала да се интересува от поета по един нестандартен начин, разказвайки как с три приятелки, като ученици, се престрували на членове на литературния кръг „Мисъл“. Гледайки на себе си като Пенчо Славейков, Невена Антонова, присъстваща на дискусията, била Петко Тодоров, а другите две приятелки – Пейо Яворов и д-р Кръстьо Кръстев. „Наистина се наслаждавахме на тези роли“, отбеляза Глеридис и сподели, че дори написали документ за основането на литературния кръг, а в студентските си години си разменяли писма от името на известните поети.
След това, връщайки се към ученическите си години, Глеридис спомена, че по-дълбокото ѝ познаване на Славейков става чрез приятелката ѝ и нейния учител Красимир Попянев, който е завършил българска филология в Софийския университет и е посвятил дипломната си работа на поета. През 90-те години той запознава учениците с философските поеми на Славейков, въпреки ограничената среда на малкия град. „В провинцията, в този скучен малък град, Красимир Попянев (вече покойник) беше нещо уникално“, припомни тя.
За да помогне на учениците да разберат произведенията на Славейков, учителят им представял концепции от Ницше и Шопенхауер, разяснявайки теми за свръхчовека и волята, които са в основата на поезията на Славейков. Въпреки това, сама Глеридис цитира, че е започнала да цени поета още от „Сън за щастие“. „Дори и да не бях чела философските му поеми, пак щях да харесам Пенчо Славейков, защото темата за самотата е присъстваща в „Сън за щастие““, коментира тя.
Личната връзка на Глеридис с поета продължила и години след това. През 2007 г., когато е учителка в Милано, случай с италианец, който не знаел, че е българка, я провокира да се върне отново към творчеството му. Думите, които чула от него, я разочаровали, и точно в деня, когато открили паметник на Пенчо Славейков в градината на библиотеката.
След инцидента, Глеридис отново започнала да чете творчеството на Славейков, дори написала поема, адресирана до него. Сред любимите ѝ произведения е „Сърце на сърцата“. За поета тя сподели: „Приемам Пенчо Славейков по начина, по който той нарича Шели в „Сърце на сърцата“. Той за мен е личният ми Монблан. Наистина е титан“. В контекста на това, тя отбеляза, че днес се изпълняват 240 години от първото успешно изкачване на Монблан.
Според Глеридис, зад сериозния и философски образ на Славейков стои и човек с чувство за хумор. Тя цитира неговата реплика по време на пътуване в Македония: „Дойдох на Олимп да видя богове, а видях само две-три крастави кози и нищо друго“.
Петя Глеридис подчерта, че в литературния свят на Славейков може да се открие и връзка с Търговище. Тя спомена поетесата Вита Морена, чийто прототип е Екатерина Ненчева, представена в „Островът на блажените“. Ненчева е била съпруга на Иван Харизанов, юрист и прокурор, а самата тя е преподавала в Търговище в определен период.
„Интересно е, че тя е била учителка в Търговище поради съпруга си, който е работил тук“, подчерта Глеридис. Тя разказа, че Екатерина Ненчева е автор на стихосбирката „Снежинки“ и други стихотворения. Умира от туберкулоза през 1920 г. на 34 години. Учила е в Софийския университет и е била близка до литературните среди и кръга „Мисъл“ в началото на ХХ век.
Като учител по английски, Петя Глеридис акцентира на сложността при представянето на Славейков на чуждестранна аудитория. Според нея, преводачът трябва да предаде не само думите и образите, но и философските идеи, културния контекст и индивидуалната поетика на автора – всичките тези аспекти затрудняват превода на Славейков.
„Час ЛИК“ на БТА е платформа за близки срещи с важни личности от българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде слушан на официалния сайт и в ютюб канала на БТА.
