Производителите на праскови чакат по около шест часа, за да предадат плодовете си в консервната фабрика „Фрукто – Сливен“. Те отбелязват, че опашките са по-кратки от вчера, въпреки че все пак достигат около 500 метра. На място присъстват полицейски екипи, за да регулират струпването на камиони.
Голямото количество праскови, които постъпват за преработка, затруднява цялостния процес. Според фермерите организацията по изкупуването не е съобразена с очакваните количества и добрата реколта.
„От нас се изисква да предоставим продукция, която да захрани завода, а от там да ни я изкупят“, сподели пред БТА Младен Илиев, който отглежда 45 декара праскови.
Той добави, че ако прасковите не бъдат обрани навреме, загубите са за фермерите. „Ако всичко се струпа тук накуп, те не могат да преработят и загубата е на нас. Вероятно скоро ще спрат изкупуването на праскови и загубите ще останат за тези, които са работили през цялата година“, каза той.
Илиев отбеляза, че тазгодишната реколта е добра, но проблемът остава в реализацията ѝ. Той сподели, че е създал своята градина преди четири години, при условия, които са били различни тогава.
Пред БТА Венцислав Темелков, опитен производител от село Струпец и представител на Браншовата камара „Плодове и зеленчуци“ – Сливен, заяви, че основният проблем е свързан с организацията. Той отбеляза, че преди години е имало пунктове за изкупуване, докато в момента не съществуват.
Темелков разказа, че вчера е имало среща с ръководството на „Фрукто“, на която е било обещано да бъде инсталиран втори кантар.
„Обещаха да инсталират втори кантар. Няма. Има само основи и вижте докъде е опашката. Всичко е въпрос на организация“, коментира той.
„В България има продукция, но няма кой да я изкупи“, подчертаха фермери и поставиха въпроса за себестойността на българската продукция в сравнение с гръцката. Според тях цената на гръцките праскови е по-ниска, което представлява допълнителен натиск за българските производители.
Темелков смята, че не е реалистично да се твърди, че преработвателното предприятие не е било информирано за очакваните количества праскови. Той зададе и въпроса за изкупната цена, която, по негови думи, е останала почти същата през последните 25 години – между 60 и 80 стотинки, докато производствените разходи са се увеличили значително.
„В момента е 37 евроцента. Работим под себестойност. Надниците се покачиха, цените на горивата нараснаха, препаратите поскъпнаха, всичко отиде нагоре, а цената остана същата“, каза Темелков.
Според него цената на прасковите не се е променяла значително през последните десетилетия, докато производствените разходи нараснаха. Темелков подчерта, че директорът на „Фрукто“ е имал около 500 декара прасковени насаждения, включително черешови, край Струпец, но вече се е отказал от тях.
Той посочи, че трябва да се търсят решения, вдъхновени от практиките в други европейски страни, които да помогнат за по-добра организация на производството и реализацията.
Николай Котов, един от основните производители на праскови, също коментира пред БТА трудностите с реализацията на продукцията. При излишната продукция се появява проблем с реализацията, който може да бъде решен най-лесно чрез изкореняване на част от насажденията.
Други производители подчертаха, че възнамеряват да изрежат сортовете праскови, предназначени за компоти и най-вероятно ще оставят само десертните.
Пред БТА оперативният директор на „Фрукто“ – Сливен, Ивайло Петров, сподели, че днес приемането на праскови върви значително по-добре. „Приели сме 100 тона за първите два часа. Изкупуването на праскови е интензивно, но стоката е много. Надяваме се днес всичко да се нормализира, а следващата седмица количествата да спаднат, за да избегнем натрупването на хора“, каза той.
Петров отбеляза, че тази година количествата са рекордни за предприятието. По негови думи, досега дневните доставки са варирали между 100 и 150 тона, а в отделни случаи са достигали 200 тона, докато в момента са около 350–360 тона на ден.
„Представете си само в опаковки колко е. Можем да преработим 200 тона, какъв е смисълът да изкупим повече“, коментира Петров.
Според него предприятието работи на две смени, като в момента е трудно дори да се поддържа този режим заради голямото количество продукция. Той изрази надежда, че днешната ситуация ще се уреди, а през следващата седмица количествата ще намалеят.
По повод критиките за изкупната цена, Петров уточни, че тя се определя от пазара.
„Цените са пазарни. Ние продаваме на общия пазар и купуваме на стандартизирана цена“, добави той.
На въпроса какво може да се направи за производителите, които обмислят изкореняване на насажденията, Петров отговори, че предприятието трябва да оперира на пазарни цени. Според него, при по-високи цени и работа на загуба, може да се наложи прекратяване на дейността.
Петров сподели, че се изграждат основи за втори кантар, който ще бъде готов до средата на следващата седмица. Той смята, че това ще подобри организацията на приема.
Производителите обаче подчертават, че проблемът не е само в количествата, а в организацията на изкупуването, недостатъчните пунктове и цените. Те предупреждават, че при невъзможност да реализират продукцията навреме, загубите ще останат за тях, дори когато реколтата е добра.
