Руската посланичка Елеонора Митрофанова бе привикана от МВнР заради заплахата, която Кремъл фактически отправи срещу българския журналист Христо Грозев. Реакцията на българските власти, независимо от оправданията на служебния премиер Донев, ужасно закъсня. Затова разговорът с посланичката беше ненужен. Излишен. Той е загуба на време. Госпожа Митрофанова, на чието все по-безобразно поведение станахме свидетели през последната година, трябваше отдавна да бъде изгонена.
Какво очакваме от Митрофанова – да се разкае?
Какво точно очаквахме да ни каже пратеничката на самодържеца Владимир Путин в навечерието на Новата 2023? Да се разкае, повлияна от магията на Коледа? Да смекчи тона? Да се извини от името на Кремъл, който започна братоубийствено, варварско нашествие срещу суверенна Украйна?
Остава и да повярваме на тезата на Митрофанова, изразена в МВнР: няма опит за сплашване на Грозев, нито заплаха за живота му.
На Митрофанова не трябва да ѝ се дава гласност
Съжалявам, но каквото и да каже г-жа Митрофанова на „българските“ власти, а чрез тях и на българския народ, не си заслужава да му се придава особено значение. Напротив – дори е вредно да му се дава гласност. Защото думите ѝ неизбежно съдържат в себе си семенцата на руската пропаганда. Казаното от посланичката цели преди всичко да подхрани спекулациите на петата колона у нас, да даде хляб на кремълските аватари и тролове – в партиите, бизнеса, социалните мрежи и т.н.
Защо поставям „българските“ в кавички, ще попитате. Защото намирам за напълно основателно споделеното от господин Грозев: той се чувства по-сигурен в Австрия, в която живее, в сравнение с родината мащеха България, в чиито служби продължава да има кукли на конци, ръководени от Кремъл. Поведението на родината мащеха е дълбоко обидно за всеки българин. Освен за нашенските кремълски патриоти.
Нима някой очаква от служебния кабинет да демонстрира твърдост спрямо Москва?
В подкрепа на опасенията, изразени от журналиста, говори иначе необяснимата пасивност на родните власти, останали глухи за разследвания, публикации и разкрития на г-н Грозев и колегите му в
„Белингкат“ – като опитите за ликвидирането на оръжейния търговец Емилиян Гебрев. В тези опити личи почеркът на Москва.
В края на своето управление, кабинетът „Петков“ изгони десетки руски дипломатически служители. Това бе един проблясък. Знак, че българската държава и институции могат, ако решат, да демонстрират достойнство, вместо васални комплекси. И все пак за огромната част от хората тъкмо г-жа Митрофанова беше и си остава най-разпознаваемата кремълска пионка у нас.
С този проблясък на смелост ще си останем, поне що се отнася да изпълнителната власт в близко бъдеще. Нима някой очаква служебният кабинет, който флиртува неуспешно с „Газпром“ и с огромна неохота и мъка тръгна да изпълнява решението на 48-то НС за изпращане на оръжия за Киев, да демонстрира твърдост спрямо Москва?
Българския лъв в Министерския съвет и президентството ще продължи да спи зимен сън. Добре, че все пак има хора като Христо Грозев, които да ни отсрамят пред света.
Текстът на Петър Чолаков е публикуван в „Дойче Веле“. Заглавието е на „ДЕБАТИ. БГ“.
Още актуални коментари – четете тук
