Петков за „Гардиън“: Аз спрях самолета на Лавров

Авторитетното британско издание „Гардиън“ публикува статия след интервю с българския премиер Кирил Петков, което е проведено преди падането на правителството. В него той изразява опасенията си, че при едно служебно правителство правителство България отново ще се върне към традиционната си мека позиция спрямо Русия и агресията в Украйна.

Публикуваме цялата статия:

Гледайки към вота на недоверие, който правителството му беше обречено да загуби, българският министър-председател Кирил Петков въздъхна, докато се включваше към видеовръзката. „Предстоят ни няколко трудни дни. Ние се борим упорито, за да останем от правилната страна на историята“, каза той.

Петков обвини два проблема за несполуките на коалицията си: корупционните интереси и проруското влияние в България, които според него са „обединили сили“, за да свалят правителството му.

Член на НАТО и ЕС, България зае неочаквано силна проукраинска позиция въпреки традиционните си връзки с Русия, която преди войната доставяше около 90% от природния й газ.

„Ние изненадахме всички в Европа и Русия с тази силна позиция“, каза той и добави, че вътрешнополитическата криза означава, че България рискува да се върне към „традиционната си роля на държава с мека позиция“ по отношение на критиките към Русия.

Депутатите от опозицията свалиха правителствената коалиция, след като тя се сблъска с вътрешни спорове относно бюджета и въпроса за ветото върху преговорите за разширяване на ЕС за Северна Македония. Петков и неговите съюзници нарекоха тези въпроси само димна завеса, заявявайки, че същността се крие в корумпираната опозиция, която се противопоставя на тяхната кампания за борба с корупцията.

Но с разпадането на правителствената коалиция в сряда, след само шест месеца на власт, едно от последствията ще бъде рискът за позицията на България срещу инвазията на Кремъл, която може да стане жертва на политическите сътресения.

Ако Петков не успее да сглоби нова коалиция, той се опасява от „драстична промяна“ в подкрепата на България за Украйна.

„Страхувам се, че тя ще стане много по-плаха, мекушава държава по отношение на реториката срещу войната и че част от нашия износ [на помощи] за Полша ще бъде рязко намален“, каза той в интервюто, което се състоя преди гласуването на вота на недоверие. „Опасявам се, че твърдата позиция на ниво Европейска комисия и Европейски съвет ще се превърне по-скоро в предпазна мярка, отколкото в решителен глас срещу Русия.“

Тази промяна в политиката не е сигурна, тъй като по-голямата част от неговата коалиция изрази подкрепа за предоставянето на оръжия и друга военно-техническа помощ за Украйна. Но Петков заяви, че едно временно правителство би могло бързо да сключи сделка с Газпром, в резултат на която България ще се съгласи на рублева схема за плащане на газа и ще бъде по-внимателна в противопоставянето си на войната.

„Русия наистина иска да свали това правителство, защото това ще покаже, че ако не играеш с тях, тогава правителствата падат“, каза той. „Това ще бъде чудесен пример за това как стратегията за диверсификация на газа не работи. А един не толкова силен глас срещу тях по отношение на санкциите и подкрепата за украинците е нещо, което те биха предпочели“.

Петков, който водеше кампания като реформатор за изчистване на политиката, оглави делегация в Киев за среща с украинския президент Володимир Зеленски в края на април, където издейства споразумение за ремонт на украинските тежки оръжия на фона на вътрешната опозиция срещу директните доставки на оръжие за Украйна.

Той се прицели и в Кремъл, като в един момент се договори със съседните Северна Македония и Черна гора да блокират полета на външния министър Сергей Лавров до съседна Сърбия, което принуди Лавров да отмени посещението.

Петков заяви: „Това беше просто решение. Аз взех решение, че той няма да лети. Tолкова e просто.“

Разривът във връзка с войната го постави в противоречие с президента Румен Радев, пенсиониран генерал и командир на военновъздушните сили, който заяви, че доставките на оръжие за Украйна само ще удължат войната.

Петков заяви, че двамата не са се разбрали за отказа да се изпълни искането на „Газпром“ за плащане в рубли – политика, която в крайна сметка доведе до спиране на износа на газ от Русия за България в края на април. А Радев е бил „много категорично против“ доставката на оръжия за Украйна през трети страни. „Ние бяхме много категорично за това“, каза Петков.

Петков, който е на 42 г. и е завършил образованието си на Запад, заяви, че според него руската пропаганда е създала силен стимул за политици като Радев да заложат на неутралитет, като заяви, че според него 20% от българите са подкрепили Русия във войната, а други 60% „не искат да заемат силна позиция“ по отношение на инвазията.

„И може би президентът просто се съобразява с популистките възгледи. Личните му възгледи може би съвпадат с тях и той няма същия устрем, какъвто имаме ние, да дадем лидерство по тези теми и да говорим в един глас с европейските членки и да бъдем възможно най-силен съюзник в НАТО“, каза Петков.

Политическата криза има по-непосредствени причинители от войната. Въпросите за корупцията, твърденията за лошо управление и разширяването на ЕС на Западните Балкани играят важна роля. Петков заяви, че няколкодневните масови протести показват, че на улицата има силна подкрепа за неговото правителство. Но в кулоарите на властта, каза той, войната допълнително е поляризирала страните.

„Войната всъщност показа много ясно кой на коя страна е“, каза той. „Но за съжаление, на правителството тя създаде все по-голяма нестабилност, защото трябва да се вземат трудни решения.“