Ние финансираме обучение на студенти, но не всички завършват и колкото е по-отворен входът, толкова повече от тях няма да завършат по ред причини. Това е неефектвност – ние сме платили за обучение, което не е реализирано в диплома.
Това коментира в интервю за ДЕБАТИ.БГ д-р Петя Георгиева от Института за пазарна икономика.
По-рано тази седмица от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) отправиха предложение до образователния министър проф. Галин Цоков за намаляване на бройката за прием на студенти, като настояват за увеличение на местата при инженерно-техническите специалности.
Според д-р Петя Георгиева, когато данъкоплатците плащат за тези места, това се превръща в проблем.
„Тъй като, колкото по-голяма е тази неефективност, толкова по-голяма част от обществения ресурс се разпилява“, обясни тя.
„Когато включим и студентът да плаща, тази неефективност полека-лека намалява, защото той е заинтересован, като дава пари лично от джоба си, да търси по-добро качество, да се интересува какво се случва с него – идва ли преподавателят на лекциите, тази специалност достатъчно добра ли е за него, ще може ли да се реализира, ще работи ли, след като завърши, дали тук да продължи да учи или да отиде в чужбина. Все пак студентът отделя от времето си, нали? Но когато той отделя и средства, отношението към услугата вече е различно“, обясни Георгиева.
По думите ѝ в момента системата на висшето образование у нас е „максимално отворена“ и броят на местата за студенти е равен на броя на завършилите средно образование. В същото време статистиката показва, че много малко са случаите на нереализирали се висшисти на пазара на трудна у нас.
„По-големият проблем е друг. Как да сме сигурни, че това, което учи един студент в България, е адекватно на това, което би учил студент в аналогична специалност в чужбина или топ университет някъде по света. Такова сравнение нямаме за сега. Рейтинговата система оценява всичко на база на местните показатели на пазара на труда и на резултатите от системата на висше образование, но нямаме такива, които да дават някаква международна оценка или примерно университет, който е класиран в първите 100 или 500 университета в света или нещо подобно…“, допълни още тя.
Целия текст на интервюто – четете утре.
