Заможната част от обществото и средната класа намаляват, а същевременно разликата в заплащането на бедни и богати продължава да се увеличава. Това каза днес президентът на КНСБ, Пламен Димитров на пресконференция от Института за синдикални и социални изследвания на КНСБ.

Обсъдени бяха трите групи в българското общество – хората, живеещи под прага на бедността, хората, които се числят към средната класа и групата на заможните, които живеят с доход над издръжката на живот, и измененията в тези групи през изминалата година.

Димитров посочи, че у нас намалява както групата на „богатите”, така и групата на средната класа, а за сметка на това се увеличава групата, с доходи под прага на бедността.

„Втората група намалява, около 3 милиона души, златната среда да я наречем, с доход на лице от домакинството между издръжката на живота и прага на бедност, този диапазон, тоест между 348 лева и 618 лева.”

„И естествено една намаляваща за съжаление към настоящия момент на годишна база с около 3,8%, около двумилионна група на хората, които живеят с доход на лице от домакинството над издръжката на живот. Но отново тази графика показва една поляризация и движение обратно към ниските доходи, отколкото обратно към високите доходи. Данните показват ясно, че 72,5% от домакинствата живеят с доход под необходимите средства за издръжка.”

Пламен Димитров посочи също, че пропастта между бедни и богати в България продължава да се увеличава, за разлика от тази в Европейския съюз, където по-скоро се наблюдава статичност.

„7,7 пъти е неравенството в България, мерено през този показател. 5 пъти средно в ЕС, при това е устойчиво през последните години, а това число при нас се увеличава. Беше стигнало 8, малко спадна, но виждате, че е с около 50% по-високо от средноевропейското. ”

На пресконференцията бяха изказани и исканията на членовете на КНСБ в тази насока, което би спомогнало за намаляването на пропастта между бедни и богати у нас.

„Ние продължаваме да настояваме средното ниво на минималната работна заплата като процент, като съотношение към средната такава, да достигне 50%.”

Пламен Димитров посочи, че това най-вероятно ще залегне и в директивата за първите 100 дни на новия президент на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!