съд, прокуратура

В прието днес становище Европейската комисия за демокрация чрез право към Съвета на Европа, наричана още Венецианската комисия, изразява позицията, че механизмът за разследване на главния прокурор и на председателите на върховните съдилища няма да е ефективен за прокуратурата и е проблемен за независимостта на съда. Комисията препоръчва българските власти да се откажат от предложения от правосъдния министър Данаил Кирилов общ механизъм за отстраняване и разследване на т. нар. „трима големи“ в съдебната власт /главния прокурор и председателите на Върховния административен и Върховния касационен съд/, а да въведат такава процедура само за главния прокурор.

Преди два дни премиерът Борисов заяви, че ще изпълни всички препоръки на комисията, към която по-рано управляващите се отнесоха за консултации по планираните промени.

Според Венецианската комисия позицията на главния прокурор в прокуратурата и влиянието му във ВСС предпоставят пречки пред предлагания от Кирилов общ механизъм в осигуряването на ефективни възможности за разследване, ако ръководителят на държавното обвинение бъде заподозрян в престъпление.

„Такова решение би трябвало да разчита по същество на информацията, полученa от следователи и прокурори, които са подчинени на главния прокурор. Освен това ще бъде трудно да се намерят трима членове на Прокурорската колегия, които желаят да внесат искане за отстраняването му и седемнадесет членове на Пленума на ВСС да го подкрепят“, се казва в становището.

Предложените от европейските експерти законодателни промени имат за цел да ограничат възможностите на главния прокурор да влияе на разследване срещу себе си и са следните:

  • той да бъде задължен със закон „да се въздържа да дава каквито и да било указания по свързани с него случаи“;
  • възможност членовете на ВСС, които не са свързани с прокуратурата, да поискат отстраняване на главния прокурор;
  • по-малко мнозинство в Пленума на съдебния съвет, необходимо за разпореждане на отстраняването му;
  • съдебен контрол над отказите да се образува подобно разследване;
  • въвеждане на нова фигура на „независим прокурор“, който единствен да има правомощия да разследва ръководителя на държавното обвинение.

По същество предложенията на комисията означават мащабна съдебна реформа, която да премахне недосегаемостта, с която се ползва при сегашното положение главния прокурор. Въпросът за невъзможността за провеждане на независимо разследване срещу главния прокурор бе повдигнат още през ноември 2009 г. от Европейския съд на правата на човека в решението му по делото „Колеви срещу България“. Препоръки за ограничаване на безконтролността на ръководителя на държавното обвинение са отправяни както от Венецианската комисия и Комитета на министрите, така и от Европейската комисия.

В проекта на Данаил Кирилов се предвижда общ механизъм за отстраняване на „тримата големи“ в съдебната власт, но от Съвета на Европа припомниха, че от България не е искана такава промяна. Според Комисията този проект дори съдържа потенциални проблеми за независимостта на съдебната власт:

„Проектът за изменения, анализиран от Венецианската комисия, също предвижда разширяване на механизма за отстраняване на двамата председатели на върховни съдилища. Това обаче не е изискване на Европейския съд по правата на човека и е проблематично от гледна точка на независимостта на съдебната власт, предупреждават експертите на Венецианската комисия“, гласи становището на Венецианската комисия.

Недвусмислено бе подчертано, че въвеждането на аналогична процедура и върху председателите на ВАС и ВКС „противоречи на европейските стандарти и не се изисква от текста или логиката на българската Конституция“. към българските власти  е отправен призив да се откажат от тази промяна. Комисията подчерта още, че проблемът, за който се отнася планът на Кирилов, няма да бъде решен с еднократни промени, а по-скоро изисква комбинация от институционални промени, нови процедури, както и еволюция на професионалната етика и политическата култура“. Венецианската комисия все пак приветства решимостта на българските власти да се справят с проблема и готовността им за сериозен и приобщаващ диалог с всички партньори и заинтересовани страни.

Самият министър Кирилов не се срещна с експертите от Венецианската комисия, въпреки че бе поканен, а предпочете да се срещне в министерството с австралиеца Джок Полфрийман в качеството му на  представител на Българското затворническо сдружение за рехабилитация.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!