Тъй като светът става все по-малко скептичен към предполагаем извънземен живот (не само поради усилията на привърженици на теории на конспирациите), е крайно време да се съгласува къде и как да се търсят извънземни – чрез пасивно регистриране на странни радиосигнали или удвояване на космическите сонди.
Астрономът Сет Шостак твърдо вярва, че макар Вселената „да гъмжи от живот“, само минута контакт с процъфтяваща извънземна цивилизация, било то мъртва или жива – микроби или нещо по-голямо – може да означава смяна на играта, съобщава „Дейли Бийст“. Изданието отбелязва, че позицията му печели все повече привърженици и става все по-малко противоречива.
„Защо да сме единствените?“, казва Мартин Доминик, астроном от университета „Сейнт Андрюс“ в Шотландия, говорейки за увеличаване на броя на учените, които са сигурни, че има живот извън Земята.
Той посочва и увеличаване на наблюденията на предполагаеми НЛО от пилоти на ВМС на САЩ.
Докато скептицизмът около извънземния живот постепенно се разсейва, науката трябва да реши къде точно и как да търси извънземни организми.
Понастоящем съществуват две отделни линии за търсене на живот извън Земята – едната е до голяма степен пасивна, включваща усилията на института SETI, наред с други – ангажирана с извънземно разузнаване; другата включва непрекъснати опити за сканиране на далечни тела със супернапреднали телескопи и изпращане на сонди до далечни планети и луни.
Според НАСА обаче има един голям проблем с опитите за откриване на далечен живот, тъй като оборудването е насочено към планети (потенциален дом на цивилизации), а звездните планетарни орбити са известни с това, че излъчват маси от радиация, които изкривяват сигналите, и ги правят да бъдат възприемани като статични шумове.
„Ако излъчваме с цялата си възможна сила, те пак няма да бъдат чути, защото слънцето ще ги затрупа с радиосигналите си“, обяснява Тери Въртс, бивш астронавт от НАСА.
Активните усилия изглеждат по-обещаващи, като например подготовката на НАСА за мисия на Марс, планирайки да отведе астронавти на Червената планета някъде около 2030-та. Заедно с роботи и евентуално хора на Марс, космическата агенция планира да изпрати сонда и на Европа – една от луните на Юпитер, през 2025 година.
„Europa Clipper“ на стойност 4 милиарда долара е оборудван с инструменти, които могат да открият и да изследват струите водна пара, които се улавят от време на време, отделящи се от повърхността на Европа и които на теория биха могли да поддържат живота на микробите. Същата сонда може да бъде насочена към луната на Сатурн, Енцелад, която, подобно на Европа, изглежда има много вода на повърхността си.
Но има още по-добро място за търсене на извънземен живот и това е долната атмосфера на Венера, заявява Дирк Шулце-Макуч, астробиолог от Техническия университет в Берлин, пред Дейли Бийст. Тя изглежда като изключително малко вероятно място за съществуване на живот, тъй като е втората планета отдалечена от Слънцето и отличаваща се със своята ненадмината топлина и токсична въглерод-диоксидна атмосфера в допълнение към серните киселини. Но Венера би могла да използва адаптивните си сили и да съхрани живота.
„След като е възникнал в горещ протоокеан или е бил донесен от метеорити от Земята (или Марс), ранният живот на Венера би могъл да се адаптира към суха, кисела атмосферна ниша, възникнала вследствие на загубата на океаните от затоплящата се планета“, пише Шулце-Макуч в документ от 2004 г., написан съвместно с Дейвид Гринспуун от базирания в Аризона Институт за планетарни науки.
Така че, докато следим за радиосигнали и се подготвяме за обширни космически мисии, защо да не включим Венера в списъка на дестинациите за откриване на извънземни? Още повече, че някога мисиите на Марс бяха напълно изключени: когато доказателствата за микробите на Марс бяха получени през далечната 1976 г., НАСА настояваше, че данните са невалидни.
