Преди три години италианската активистка Джорджия Мелони беше на най-големия площад в Рим и обещаваше на десетки хиляди поддръжници, че ще защитава „Бога, родината и семейството“ от заплахата на нелегалните имигранти, ислямизацията и левите политици, които „клекнали лижат краката на французите и германците“.
Днес Мелони, председател на партията „Братята на Италия“, стои на прага на историята, като е на път да стане първата жена министър-председател на Италия и първият лидер с крайно десни корени след фашисткия диктатор Бенито Мусолини. Тя се впуска в неофашисткото движение на Италия като интровертна тийнейджърка, отгледана от самотна майка; сега, като вероятен нов премиер на страната, тя ще наследи незавидни нови предизвикателства.
Икономическите перспективи на Италия се влошиха значително след нахлуването на Русия в Украйна, а опасенията за устойчивостта на огромния публичен дълг нарастват. ЕС също е изправен пред екзистенциално изпитание, тъй като се опитва да постигне единен отговор на руската агресия.
Мелони е харизматична антиглобалистка, която се нахвърля върху международните финансови пазари, „антидемократичния уклон“ на ЕС, „ЛГБТ лобито“ и други, които обвинява, че се опитват да „унищожат нашата идентичност и нашата цивилизация, за да ни превърнат в неопределени граждани на света“.
Напоследък Мелони се опитва да смекчи реториката си и да се представи като прагматичен, мейнстрийм консерватор, който ще продължи политиката на сегашния министър-председател Марио Драги, включително доставките на оръжие за Украйна и ефективното прилагане на финансираната от ЕС програма за икономически реформи на стойност 200 млрд. евро.
За мнозина италианци, които ще гласуват в неделя, Мелони, завършила гимназия, която живее с партньора си и малката си дъщеря, е само последната новост на претъпкания политически пазар, който не е донесъл нищо друго освен години на политическа нестабилност, икономическа стагнация и понижаване на жизнения стандарт. „Вятърът духа в полза на тази млада жена, която се възприема като различна“, казва Роберто Д’Алимонте, професор по политически науки в университета LUISS в Рим. „Настроенията са, че са опитали всички, освен Мелони, така че нека я опитаме в краен случай. Но това е без особен ентусиазъм.“
Родена в Рим, Мелони прекарва първите си години в заможен квартал, но се премества в квартала на „сините якички“ Гарбатела близо до баба си и дядо си по майчина линия, след като баща ѝ изоставя семейството. Докато Гарбатела има силни леви традиции, младежкото крило на Италианското социално движение – основано от лоялни на Мусолини привърженици непосредствено след Втората световна война – също има свой клон близо до апартамента на семейството ѝ.
През 1992 г., когато италианската политическа върхушка е разтърсена от огромен корупционен скандал и насилие от страна на мафията, 15-годишната Мелони се присъединява към неофашистките младежки бойци – много от тях също са неприобщени социално хора от проблемни семейства – които се смятат за воини срещу прогнилото общество.
В автобиографията си „Аз съм Джорджия“ Мелони, запален читател на фантастична литература в детството си, си спомня, че сред младите активисти намира „второ семейство“ и чувство за принадлежност. Те почитат „Властелинът на пръстените“ на Толкин – с героичните хобити, борещи се със зли сили, които застрашават пасторалната им идилия – като свещен текст и дори се преобличат като героите му по време на работа с общността.
В тази тълпа Мелони се откроява с пламенните си речи, които не отговарят на миниатюрния й ръст. Според нейния приятел и дългогодишен политически съюзник Марко Марсилио тя е „много сериозен човек, много отдаден и най-вече много лоялен…“. Тя държи на думата си, винаги може да се разчита на нея“.
Докато Мелони се издига бързо в крайнодясното младежко движение, партията на майка ѝ е прекръстена и приета в основните политически сили от министър-председателя Силвио Берлускони. През 2006 г. тя е избрана за депутат на 29-годишна възраст, а две години по-късно Берлускони я избира за най-младия министър в историята на Италия, като ѝ възлага министерството на младежта.
Най-рискованият ход на Мелони идва шест години по-късно, когато тя и още няколко души се отделят от опетненото от мръсотия консервативно движение на Берлускони, което подкрепя правителствените мерки за икономии, и основават „Братя на Италия“, което е по-близо до нейните идеологически корени. Благодарение на своята харизма, способност за създаване на контакти и неуморна работна етика Мелони превръща малкия политически стартъп (който печели едва 4% от гласовете на парламентарните избори през 2018 г.) в най-страховитата политическа сила в Италия. Тя прозорливо остана в опозиционната партия по време на мандата на Драги, който е свръхтехнократ.
Сега светът чака да види коя Мелони ще се превърне в премиер: прагматичката или крайнодясната идеоложка, която се е прочула с отказа си да прави компромиси с ценностите си. „Джорджия Мелони винаги е имала тези две лица – тя винаги е умеела да съчетава институционална фасада със силни крайно десни ценности“, казва Валерио Алфонсо Бруно, сътрудник в базирания във Великобритания Център за анализ на радикалната десница. „Тя е трансгресивна по начин, който е подобен на Доналд Тръмп – тази силна личност. Тя успя да нормализира тези конспиративни теории, които не бяха виждани в италианската политика“.
Но ще се окаже, че Мелони върви по тънък лед, ако все пак дойде на власт. „Лесно е да не правиш компромиси, когато си в опозиция“, предупреждава Бруно. „Но когато си в изпълнителната власт, е по-сложно.“
Анализът е в превод от „Файненшъл Таймс“
