Годишно поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в концлагера „Белене“ се състоя днес на Втори обект на остров Персин на река Дунав.
То беше открито от президента (1997-2002) Петър Стоянов, участие взе и служебният министър на отбраната Атанас Запрянов. Тазгодишният специален гост беше писателката Теодора Димова.
Преди началото на поклонението беше открита временната изложба „40 години памет за жертвите на лагера „Белене“ (1984-1987)“. Тя представя лагеристите по време на насилствената смяна на имената на българските граждани от турски произход в Народна република България от комунистическия режим начело с Тодор Живков. Експозицията е по инициатива на гражданската организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“, обединила бившите лагеристи в „Белене“ по време на асимилацията и техните близки.
На Втори обект на концлагера „Белене“ може да бъдат разгледани и две постоянни изложби. Външната е върху стената на първата сграда на Втори обект и е наречена „Свидетели: Памет за концлагера „Белене“. Вътрешната е разположена в първата сграда на Втори обект – „Пробив в стената“ с рисунки на бившия лагерист Петър Байчев.
След тригодишно прекъсване през миналата година поклонението в памет на жертвите в лагер „Белене“ бе възстановено. То се състоя на 3 юни, като в него участваха стотици граждани, сред които бивши лагеристи и близки на жертвите, дошли от различни краища на България и от Турция.
Концлагерът „Белене“ е създаден с поверително решение на правителството на БКП с премиер Георги Димитров на 27 април 1949 г. През 1953 г. е закрит, следвайки политиката на Москва за временно намаляване на репресиите в лагерите от наказателната система ГУЛАГ в СССР. След избухване на Унгарското народно въстание през есента на 1956 г. комунистическата власт отново отваря „Белене“. През 1959 г. лагерът отново е закрит, след като в интервю за западно издание тогавашният премиер Антон Югов заявява, че в България вече няма лагери. В края на 1984 г. комунистическият режим отново отваря „Белене“, където изолира 517 български граждани от турски произход, противници на т. нар. възродителен процес. Последните лагеристи са освободени през 1987 г.
