Вивиан Уестууд почина вчера на 81-годишна възраст. Имайки предвид, че тя е човекът, обличал емблематичната пънк група Sex Pistols, Уестууд остава синоним на пънк рока от 70-те години на миналия век, на бунтарството, което остава отличителна черта на един дизайнер, заемел ясни позиции и превърнал се в едно от най-големите имена на британската мода, пише „Ройтерс“.
„Вивиен Уестууд почина днес, мирно и заобиколена от семейството си, в Клафам, Южен Лондон. Светът се нуждае от хора като Вивиан, които да променят нещата към по-добро“, заяви модната ѝ къща в Twitter.
Изменението на климата, замърсяването на околната среда и подкрепата ѝ за основателя на WikiLeaks Джулиан Асандж бяха храна за протестни тениски или плакати, носени от моделите ѝ на подиума.
През 1989 г. тя се преоблече като тогавашния министър-председател Маргарет Тачър за корица на списание и подкара бял танк близо до селския дом на по-късния британски лидер Дейвид Камерън, за да протестира срещу фракинга.
Бунтарката е въведена в британското съсловие през 1992 г. от кралица Елизабет, която ѝ връчва медал „Орден на Британската империя“. Уестууд, която винаги е искала да шокира, се
появи в Бъкингамския дворец без бельо
– факт, който тя доказа на фотографите, като разголи полата си.
„Единствената причина, поради която се занимавам с мода, е да унищожа думата „конформизъм“,“ казва Уестууд в биографията си от 2014 г. „Нищо не е интересно за мен, ако не съдържа този елемент“.
Незабавно разпознаваема с оранжевата или бялата си коса, Уестууд за първи път се прочува в пънк модата през 70-те години на ХХ век в Лондон, обличайки пънк рок групата, която определя жанра.
Заедно с мениджъра на Sex Pistols, Малкълм Макларън, тя се противопоставя на хипи тенденциите от онова време, за да продава дрехи, вдъхновени от рокендрола.
Преминават към разкъсани костюми, украсени с вериги, както и латексови и фетишистки елементи, които продават в магазина си на лондонската улица Кингс Роуд, наричан по различен начин „Let It Rock“, „Sex“ и „Seditionaries“, наред с други имена.
Използвали са щампи на свастики, голи гърди и, може би най-известното, изображение на кралицата с безопасна игла през устните. Сред любимите артикули бяха черни тениски без ръкави, обшити с ципове, безопасни игли или пилешки кости.
„Преди мен и Малкълм не е имало пънк“, казва Уестууд в биографията си. „И другото, което трябва да знаете за пънка: той беше пълен взрив“.
„Купувай по-малко“
Родена като Вивиан Изабел Суайър на 8 април 1941 г. в английския град Глосъп в Мидландс, Уестууд израства във време на дажби по време и след Втората световна война.
В творчеството ѝ прозира манталитет на рециклиране и тя многократно повтаря на модните специалисти да „избират добре“ и „купуват по-малко“. От края на 60-те години на миналия век тя живее в малък апартамент в южен Лондон в продължение на около 30 години и ходи на работа с велосипед.
Когато е тийнейджърка, родителите ѝ – търговец на зеленчуци и тъкачка на памук, преместват семейството в северен Лондон, където тя учи бижутерство и сребропластика, преди да се преквалифицира в учителка.
Докато преподава в начално училище, тя среща първия си съпруг Дерек Уестууд и се омъжва за него с домашно направена рокля. Синът им Бен се ражда през 1963 г., а двойката се развежда през 1966 г.
Вече като самотна майка, Уестууд продава бижута на лондонската улица Портобело Роуд, когато среща студента по изкуства Макларън, който става неин партньор в романтичен и професионален план. Двамата имат син, Джо Коре, съосновател на марката за бельо Agent Provocateur.
След разпадането на Sex Pistols двамата организират първото си ревю на модния подиум през 1981 г., представяйки „нова романтична“ визия с шарки в африкански стил, панталони и колани.
Уестууд, която по това време е вече на 40 години, започва бавно да проправя свой собствен път в модата, като в крайна сметка се разделя с Макларън в началото на 80-те години.
Често се обръща към историята, а сред влиятелните ѝ дизайни са корсети, костюми от Харис Туид и бални рокли от тафта.
През 1985 г. линията ѝ „Мини-Крини“ въвежда късата ѝ надиплена пола и по-прилепнал силует. Нейните обувки с високи платформи привлякоха вниманието на целия свят през 1993 г., когато моделът Наоми Кембъл се препъна на подиума с един чифт.
„Моите дрехи имат история. Те имат идентичност. Те имат характер и цел“, казва Уестууд.
„Ето защо те се превръщат в класика. Защото продължават да разказват история. Те все още я разказват.“
Марката Westwood процъфтява през 90-те години на миналия век, модните фенове се стичат на нейните дефилета в Париж, а по целия свят се отварят магазини, в които се продават нейните линии, аксесоари и парфюми.
Тя среща втория си съпруг, Андреас Кронталер, когато преподава мода във Виена. Двамата сключват брак през 1993 г. и по-късно той става неин творчески партньор.
Уестууд използва публичния си профил, за да се застъпва за проблеми, включително ядреното разоръжаване, и да протестира срещу антитерористичните закони и политиката на правителствени разходи, които засягат бедните. На церемонията по закриването на Параолимпийските игри през 2012 г. в Лондон тя държи голям плакат с надпис „Революция на климата“ и често превръща моделите си в еко-войници на подиума.
„Винаги съм имала политическа програма“, каза Уестууд пред модното списание L’Officiel през 2018 г.
„Използвала съм модата, за да предизвиквам статуквото“.
