Популациите на дивите животни на Земята са намалели средно с 69% за малко от 50 години. Част от причините са, че хората продължават да изсичат гори, да консумират и да замърсяват в индустриален мащаб.
От открития океан до тропическите дъждовни гори, изобилието от птици, риби, земноводни и влечуги е намалялос повече от две трети между 1970 г. и 2018 г., според доклад на WWF и Лондонското зоологическо дружество (ZSL). За сравнение преди две години цифрата беше 68%, преди четири години беше 60%.
Много учени вярват, че преживяваме шестото най-масово измиране на живи същества на Земята от времето на динозаврите. Най-лошото е че то е причинено от хората. 89-те автори на доклада призовават световните лидери да постигнат амбициозно споразумение на срещата на върха Cop15 в Канада през декември тази година. Целта е да се намалят въглеродните емисии, за да се ограничи глобалното затопляне до под 1,5C през това десетилетие.
Учените от WWF и Лондонското зоологическо общество следят почти 32 хил. популации от 5230 вида. Проучванията показват, че биоразнообразието изчезва с различна скорост на различните места по света, като най-поразителен е спадът от 94% в тропическите райони на Латинска Америка и Карибския басейн, обясняват природозащитниците.
Експертите от WWF са притеснени, тъй като тези географски райони са сред най-богатите на биоразнообразие в света. Те определят като изключително сериозна ситуацията в Африка и Азиатско-Тихоокеанския регион, където популациите на гръбначни животни са се свили със съответно 66% и 55%.
„Днес сме изправени пред две тежки извънредни ситуации, предизвикани от човека: изменението на климата и загубата на биологично разнообразие. И двете застрашават нашето благосъстояние, както и това на бъдещите поколения. Половината от световната икономика и милиарди хора са пряко зависими от природата. Предприемането на спешни действия за спиране на по-нататъшната загуба на биоразнообразие и възстановяване на жизненоважни екосистеми е по-наложително от всякога“, коментира Марко Ламбертини, генерален директор на WWF International.
Под най-голям натиск са поставени сладководните видове, намалели с цели 83%, повече от която и да е друга група от видове. Според доклада това се дължи най-вече на загубата на местообитания, както и на преградите пред маршрутите на мигриращите видове риби.
Тежка е ситуацията с Амазонския речен делфин, чиято популация в резервата за устойчиво развитие „Мамирауа“ в Бразилия е спаднала с 2/3 само за две десетилетия, сочи докладът. Източната равнинна горила е намаляла с цели 80% за четвърт век в националния парк „Каузи-Биега“ в Демократична република Конго, а броят на новородените Австралийски морски лъвове спада непрекъснато от 1977 г. насам, отбелязват също от WWF.
Докладът определя, че основните двигатели за намаляването на популациите на диви животни по света са: загубата на местообитания, свръхексплоатацията на земята, нелегалният дърводобив, въвеждането на инвазивни видове, замърсяването, изменението на климата и болестите. Тези фактори влияят и на природата у нас, коментират от WWF.
Каква е ситуацията в България?
В рамките на пет години инспекциите у нас са регистрирали 2818 пострадали диви животни, сочи първото по рода си проучване за мащаба на закононарушенията срещу дивата природа в България, изготвено от WWF въз основа на официална информация, получена от ресорните институции, съобщава БТА. Според данните повечето от тях са птици – 2089, следвани от бозайници – 307 и влечуги – 244. Притеснителни са данните за убити екземпляри от защитения вид кафява мечка, посочват от WWF. Те предупреждават, че бракониерството на диви кози се превръща в заплаха за опазването на вида, а е хиляди птици стават жертва на човешка намеса.
„Кафявите мечки са все по-склонни да променят териториалния си обхват заради негативно човешко влияние. Лесният достъп до източници на храна, дължащи се на неправилното изхвърляне на отпадъци в селата, е привлекателен за тях. Веднъж доближили се до населено място, мечките биват класифицирани като „проблемни“. Това увеличава потенциала за конфликт между човек и мечка, както и риска от бракониерство,“ разказва Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на WWF България.
Не по-малко притеснителна е и ситуацията с критично застрашените Дунавски динозаври – есетрите, посочват от организацията. Оцелели през последните 200 милиона години, днес те са изправени пред редица заплахи като: бракониерство с цел незаконна търговия на месо и хайвер; изграждане на язовири, диги и водноелектрически централи, блокиращи миграционните им маршрути, добив на пясък и чакъл от речното корито, което води до унищожаване на местата им за хвърляне на хайвер, коментират експертите. В дългосрочен план всичко това заплашва да доведе до изчезването на последните размножаващи се в естествена среда есетрови популации в Европа, казват те.
Още любопитни новини – четете тук
