На 11 септември 2001 си цепех дърва в двора. Тъкмо бяхме ги докарали. Беше следобяд, 3-4 часа българско време. 9 часа сутринта в Ню Йорк. По някаква причина в делничен ден не ми се е налагало да следя новините нон стоп и щастливо си подреждах цепениците.
В някой момент ми звъни телефонът и една приятелка, тогава продуцентка, сиреч –един от началниците на новините в бТВ – вика: какво става. – К`во става, дърва цепя. – Ама ти не гледаш ли телевизия? – Не, не гледам. Иди и виж, вика. Почти като във филма на Елем Климов.
Отидох и видях. По телевизията.
За атентатите на 11 септември 2001 се знае почти всичко, макар да има многобройни конспиративни теории.Загиналите са почти 3000 души от 90 държави, което прави събитието най-космополитното в тази категория – след войните, разбира се. А даже не съм сигурен, че в двете световни войни са загинали хора от толкова много държави.
То даже по време на Първата световна не е имало толкова държави.
Та тогава, на 11 септември 2001, министър-председател на България беше Симеон, и като го питаха репортерите какво мисли, рече първосигнално – А, това е далече от България.
Космополит. А после някои викат, че Симеон не бил българин. Си е истински, 100-процентов.
На 11 декември 2017, три дни, след като Тръмп обяви Йерусалим за столица на Израел, в метрото в Манхатън беше взривена бомба. Убити този път нямаше.
Но българските новини почнаха с Манхатън, навярно като (себе)доказателство, че сме част от света.
Все повече хора около мен са си изхвърлили телевизорите, още повече не четат вестници. Повечето – на хартия, но доста – и изобщо.
Преместваме се в друг свят, но почти не го усещаме.
Свикваме с терора, бедата другаде вече не е споделяна, понеже е банализирана. Злото е банализирано, но и доброто е банализирано. Парадокс, но колкото по-лесно общуваме, толкова е по-невъзможно да споделяме.
Се атомизираме.
Почти по същото време на станалото в Манхатън в Берлин намериха боеприпаси в близост до коледен базар. Говорител на полицията каза, че това е ежедневие и да сме свиквали.
Алма Бенарой ми е приятелка, българска еврейка и работеше като зъболекарка в България, преди да отиде в Израел. После се върна, после пак се върна – там. Свикна да живее под постоянна заплаха, не харесва българския капитализъм, не харесва и израелския – но живее там, не тук. Харесва Русия, но не иска там.
Ама това е отклонение.
Основното е, че хората биват приучвани да живеят в страх. С телевизия или без.
На т.нар. политически лидери това изглежда им харесва.
Путин подрежда Сирия. Меркел – Европа. Тръмп – останалия свят, в частност – Близкия изток.
Останалите си редим цепениците в двора.
