Наричат ги „поколението Меркел“. Голяма част от тях не помнят друг канцлер освен Ангела Меркел и никога не са живели в друга Германия освен Германия на Ангела Меркел. Други пък само бегло си спомнят за времето преди лидерката на християндемократите да започне да доминира на политическата сцена в страната.
„Ерата Меркел“ обаче наближава своя край. След 16 години на власт Меркел обяви, че се оттегля и няма да се бори за пети пореден мандат.
Само след две седмици, на 26 септември германците ще гласуват за нов парламент, който пък ще избере нов федерален канцлер. Поколението, чийто съзнателен живот е протекъл изцяло под канцлерството на Меркел, ще трябва да избере нов лидер, който да ръководи бъдещето им.
Оказва се обаче, че младите масово нямат доверие в политическата класа и чувстват, че тя пренебрегва интересите им.
Кои тогава са основните претенденти за канцлерското място и защо не им симпатизират младите в Германия? Разказваме ви за предстоящите избори през погледа на двама млади избиратели.
Кандидатите да наследят Меркел
Майкъл Кербер е на 31 години. Живее в източногерманския град Лайпциг, работи като лекар. Според някои той също спада към т.нар. „поколение Меркел“. Досега е гласувал два пъти на парламентарни избори и изходът от вота и в двата случая е бил един и същ: канцлерът на страната е продължил все така да се казва Ангела Меркел.
Днес обаче нещата изглеждат различно. След изборите на 26 септември със сигурност ще настъпи промяна – ново лице ще застане начело на най-силната европейска икономика, след като самата Меркел се оттегля.
Кербер гледа на шанса за промяна като положителен. „Мисля, че е много хубаво за германската демокрация, че отново имаме такава открита конкуренция на лица и идеи. Тези 16 години, в които Меркел беше канцлер, не се отразиха добре на културата ни на дебатиране. Хубаво е, че сега на хората им се налага активно да се замислят за кого и за какви политики гласуват“, смята той.
Данните от последните проучвания на агенция Forschungsgruppe Wahlen засега показват малка, но стабилна разлика между основните конкуренти – Германската социалдемократическа партия (ГСДП) и коалицията между Християндемократическия съюз (ХДС) и баварския Християнсоциален съюз (ХСС).
За първи път от 15 години насам ГСДП изпреварва консервативния блок на Меркел. Социалдемократите водят с 25% пред ХДС/ХСС, които събират 22% от вота. Със 17% ги следват „Зелените“.
По отношение на конкретните кандидати за канцлерското място обаче преднината на ГСДП пред консерваторите изглежда още по-категорична. Запитани кого предпочитат за канцлер, 48% от анкетираните посочват социалдемократа Олаф Шолц. Само 21% подкрепят кандидата на ХДС/ХСС Армин Лашет, а други 16% – лидерката на „Зелените“ Аналена Бербок.
Какви са нагласите сред младите
Тези числа обаче не отговарят на настроенията сред младите хора. Всеки втори германец на възраст до 26 години не се чувства представен от никоя от основните партии и не намира кандидати, на които да симпатизира, показва изследване на фондация Generationen.
„Трудно е да се идентифицираш с тези кандидати, защото в голямата си част те са на поне 60 години. А един млад човек е по-склонен да се идентифицира с някой на 40, отколкото с някой на 60“, казва Яна Стайнова.
Тя е родена в Германия в българо-немско семейство, израства във Фулда. На 26 години е и това ще са третите парламентарни избори, на които гласува.
„Партията, която се опитва най-много да привлече гласовете на младите и която най-успешно улавя настроенията им и комуникира с тях в предизборната си кампания, е „Зелените“. Най-малкото защото Аналена Бербок, тяхната кандидатка за канцлер, е на 40“, смята Стайнова.
Това обаче също не е достатъчно, за да спечелят „Зелените“ доверието на по-значителна част от младите. Както Бербок, така и останалите основни претенденти за канцлерското място са далеч от популярността, на която се радва Ангела Меркел.
„Естествено, има и критика към нея, но моите наблюдения са, че повечето хора са доволни от Меркел, включително младите“, казва Стайнова и добава:
„Аз лично съжалявам, че „ерата Меркел“ свършва.“
Съжалението ѝ се дължи на две причини. Едната е свързана със самата политика на Меркел, а другата с недоверието към потенциланите ѝ наследници на канцлерското място.
„Първо, нейната политика не беше типичната ХДС политика, беше много социална. Но и имайки предвид какво може да дойде след нея – имайки предвид Шолц, който е забъркан в няколко скандала, имайки предвид Лашет, който не изглежда толкова компетентен и също се забърка в няколко скандала…“
Кой говори на младите германци
Проблемът обаче изглежда е не само в профила на кандидатите, а и в приоритетите, които си поставят партиите. Според проучването на фондация Generationen над 80% от хората под 26-годишна възраст смятат, че сегашното правителство изцяло пренебрегва техните нужди и интереси.
Широко разпространено е разбирането, че в Германия политика се прави заради поколенията 50+, с оглед преди всичко на техните интереси и притеснения. И Стайнова, и Кербер са съгласни с това.
„В последните години сякаш наистина е така. В немската политика рядко става въпрос за проблемите на младите хора. Например, когато става дума за пенсиите, винаги разговорът се върти около това с колко да увеличим пенсиите, а не около това дали по този начин няма да затрудним твърде много младите, работещите хора“, казва Майкъл Кербер.
Стайнова също смята, че през последните години политиците са пренебрегвали интересите на младите.
„Това се вижда най-добре през темата за климата. Това е може би въпросът, който най-много вълнува младите в Германия“, казва тя.
„Много млади хора имат чувството, че в момента сме на кръстопът и че тези избори са много ключови. Защото от бъдещото управление зависи дали ще овладеем кризата с климата.“
По думите ѝ обаче политиците в Германия не успяват да отговорят на притесненията на младите.
„Засега младите имат чувството, че на политиците въобще не им е важно тяхното бъдеще – дали след 30-40 години ще има климатични катастрофи, затопляне, наводнения. Грижат се единствено за индустрията.“
Кербер също смята, че темата, която е най-важна за тяхното поколение, е тази за климата и опазването на околната среда.
„Допреди протестите Fridays for Future темата за климатичните промени беше по-скоро нишова“, отбелязва Кербер и допълва:
„Отне доста време, докато някой политик от ХДС каже, че опазването на околната среда и политиките за климата са важни. Все още не мога да повярвам, когато чуя политик от ХДС да го казва.“
Стайнова и Кербер са единодушни, че другите най-важни теми за тяхното поколение са жилищната и социалната политика.
„Въпроси като това дали да има таван на наемите, дали да бъде увеличена минималната заплата, как хората да могат да имат сигурни доходи, гарантирани работни права. Но от тези неща истински дебати видяхме само по темата за жилищната политика“, казва Кербер.
И въпреки че смятат, че основните партии отделят твърде малко време на техните проблеми, и Кербер, и Стайнова ще гласуват на предстоящите избори. Смятат, че благодарение на темата за климата и многото младежки протестни движения, възникнали покрай нея, много млади хора са започнали да се интересуват от политика.
Съответно, надяват се и двамата, повече хора от тяхното поколение ще отидат до урните на 26 септември.
Анализът е от „Свободна Европа“.
