радикалния ислям

Предложените по спешност от министър Теменужка Петкова промени в Енергийната стратегия на България до 2020 бяха одобрени от Народното събрание със 162 гласа „за“, 10 „въздържал се“ и нито един против. Измененията са свързани с изграждането на нов транзитен газопровод от турската до сръбската граница за 2.8 млрд. лв., създаването на газов хъб „Балкан“ и участието на „Булгартрансгаз“ в терминала за втечнен газ в Александруполис.

Запазват се противоречията, които и сега съществуват  в газовата стратегия на страната. България хем се стреми да гарантира енергийната си независимост от Русия, хем от друга страна прокарва нейните интереси в ЕС.  Малко след като бяха гласувани въпросните 2,8 млрд. за тръбата на „Турски поток“, руският концерн „Газпром“ заяви желанието си да изгради трасето и съответно – да получи парите. Вчера енергийният експерт Христо Казанджиев, коментира за „Дебати“, че цената на 580-километровото трасе е завишена с около 40%. Строителството на съоръжението е хазартен ход, защото засега то не е обявено официално от „Газпром“ и не е ясно дали ще срещне подкрепата на ЕК. На практика излиза, че „Газпром“ е „пас“ за втората тръба на „Турски поток“, но България по случайност я е включила в новата си газова стратегия, която приема по спешност. С решението си да да строи това трасе, нашата страна на практика се отказва доброволно да иска от руския концерн предвидените до дългосрочния договор до 2030 такси за пренос на газ в размер на 160 млн. лв. годишно.

Споровете между депутатите бяха най-вече около проекта за изграждане на нова транзитна инфраструктура, която да поеме руския газ от „Турски поток“ и да го пренесе към Сърбия, а от там и към Централна Европа. По предварителни оценки тя ще струва 2.8 млрд. лв., но е спорно доколко печелившо би било това начинание.

Според Валентин Николов от ГЕРБ с приемането на това решение се прави така, че газът да не заобиколи България. „Подкрепяме тези промени в стратегията, но с ясното съзнание, че сме в ситуация, в която се намира пътникът, който дълго време е чакал влака и изведнъж е разбрал, че той не минава от там и трябва да го гони“, обясни метафорично на свой ред Таско Ерменков от БСП. По думите му това е най-доброто от лошите решения, които има сега, и най-лошото от тези, които били възможни преди няколко години. Изненадата поднесе Валери Симеонов, който обяви, че няма да подкрепи промените:“Аз искам да бъдат убеден, някой да ми докаже, че този газопровод, който трябва да го изгради българската държава, на стойност около 2 милиарда, да речем, когато бъде изграден, той ще носи полза на държавата.“

По всяка вероятност, обаче, въпреки благосклонното си отношение към „Турски поток“, държавата вече вижда реалната опасност след две години (когато се очаква тий да заработи)  „Газпром“ да прекъсне доставките по газопроводите, минаващи през Украйна. Оттам е и единствената действаща връзка, която има страната ни към момента, макар че към 2020 трябва да заработи на пълен капацитет интерконектора ни с Румъния и този с Гърция.

Друга важна линия в стратегията задължава държавната компания „Булгартрансгаз“ да предприеме необходимите действия за започване на процедура по придобиването на акционерно участие в проекта за изграждане на нов терминал за втечнен газ (LNG) край гръцкия град Александруполис. Идеята е акционерното участие да бъде в рамките на 20%, което ще даде възможност за диверсификация не само на източниците, но и маршрутите за доставка на природен газ, както и за осъществяване на конкуренция на газовия пазар у нас. За разлика от трасето на „Турски поток“, за което се отпускат 2.8 млрд. лева – колко ще струва това участие не е ясно. Прогнозните сметки на гръцката енергийна компания Gastrade, която разработва проекта, сочат минимум 370 млн. евро. Което означава, че „Булгартрансгаз“ трябва да се ангажира поне със 74 млн. евро. Основен източник на газ в този терминал се очаква да бъдат САЩ, Катар и други големи производители на втечнен природен газ.

По принцип осигуряването на допълнителни източници е важно условие за създаването на газовия хъб „Балкан“, който също е включен в променената енергийна стратегия. Записано е, че хъбът трябва да бъде място за организиране на краткосрочна търговия на значителни обеми природен газ, което не трябва да бъде доминирано от един или няколко доставчика.

За да се случи това е предвидено създаването на поне една лицензирана газова борса в страната, на която да се осъществяват физическите и финансови сделки. Такава платформа за търговия трябва да заработи най-късно до 15 април 2019. Както вече писахме, идеята е тя да е държавна, а миноритарни дялове от нея да бъдат предложени през фондовия пазар. Подобен модел на нашите ширини звучи повече от абстрактно. Вероятно тази концепция ще претърпи промени в бъдеще, защото правилата на Европейския съюз изискват борсовия оператор да е отделен по собственост от държавните газови компании – били те доставчици или производители на газ.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!