Швеция се събуди в понеделник с перспективата за седмици на политическа несигурност, след като нито един от блоковете в страната не получи ясно управляващо мнозинство на изборите, въпреки че стана ясно, че популистка антиимигрантска партия се издигна до втората по големина политическа сила в страната, предаде „Асошиейтед прес“.
При преброени над 94% от бюлетините дясноцентристката опозиция, включваща популистката партия „Шведски демократи“, имаше крехка преднина пред управляващите социалдемократи и техните съюзници от лявоцентристкия блок. Едно обаче е ясно – крайнодясната партия „Шведски демократи“ влиза в управлението на скандинавската страна след вчерашните избори.
Левият блок е оглавяван от министър-председателя Магдалена Андершон, която не е подала оставка.
Резултатите бяха толкова близки, че изборният орган заяви, че окончателният резултат ще бъде известен едва в сряда, когато ще бъдат преброени непреброените гласове, включително тези, подадени в чужбина.
Осем партии се бориха за места, но нито една от тях няма да получи мнозинство от 175 места в 349-местния Риксдаг, шведския парламент, което означава, че законите могат да бъдат приети само при съвместна работа на различните партии.
„Всичко е изключително близо. Нещата могат да се променят, но аз се съмнявам“, каза Зет Исаксон, социолог от Стокхолмския университет. „В сегашния си вид е по-вероятно дясната страна да спечели.“
Гласовете в чужбина са традиционно консервативни, което означава, че все още неотчетените гласове едва ли ще обърнат инерцията обратно към левицата, според Исаксон.
Най-големият победител на вечерта несъмнено е популистката антиимигрантска партия „Шведски демократи“, която има силно представяне от близо 21%, което е най-добрият ѝ резултат досега. Партията спечели, благодарение на обещанията си да се справи с престрелките и други форми на насилие от страна на банди, които разклатиха чувството за сигурност на много хора в Швеция.
Партията има своите корени в бялото националистическо движение, но преди години започна да изключва екстремисти. Въпреки ребрандирането ѝ, избирателите дълго време я възприемаха като неприемлива и другите партии я отбягваха. Това обаче се променя и резултатът ѝ на тези избори показва колко далеч е стигнала в процеса на приемане.
Тази тревожна тенденция се забелязва в цяла Европа – виждаме го например в Италия с подкрепата към Джорджа Мелони, председателката на неофашистката партия „Италиански братя“.
Фашизмът обаче не е непознат за Европа. Италия – която използвахме за пример по-горе, помни управлението на своя Мусолини.
Ситуацията в Швеция
Социалдемократите, които са на власт в Швеция от 2014 г. насам, остават най-голямата партия, като в сравнение с предишните четири години те дори спечелиха малко повече и получиха 30,5 % от гласовете. Андершон заяви, че е очевидно, че социалдемократическото движение, което се основава на идеалите за създаване на равноправно общество и силна социална държава, остава силно в Швеция.
Шведските демократи искат да бъдат част от едно правителство, но това е малко вероятно да се случи, защото в дясноцентристкия блок има партии, които се противопоставят, каза Исаксон.
Въпреки това партията ще има „много силен лост за влияние“ и ще настоява за някои свои въпроси, като например затягане на имиграционните закони. Според Исаксон Шведските демократи може да се окажат извън правителството, но като негови поддръжници.
Исаксон също така изключи възможността за управляваща коалиция, съчетаваща дясноцентристката партия „Умерени“, която е начело на дясноцентристкия блок, и социалдемократите.
Умерените отпаднаха, за да станат третата по големина партия в Швеция и спечелиха 19%, въз основа на непълното преброяване на гласовете. Въпреки това лидерът на партията Улф Кристерсон в понеделник се оказа най-вероятният кандидат за следващ министър-председател. В изборната нощ той заяви пред своите поддръжници, че е готов да се опита да създаде стабилно и ефективно правителство.
Въпреки това Швеция вероятно ще бъде изправена пред дълъг процес на сформиране на правителство, както стана след изборите през 2018 г.
Андершон, 55-годишен икономист, стана първата жена министър-председател на Швеция преди по-малко от година и ръководеше историческата кандидатура на Швеция за присъединяване към НАТО след нахлуването на Русия в Украйна през февруари.
Още новини от Европа – четете тук.
Още международни новини – четете тук.
