Не след дълго България започна да се връща в руската орбита – особено когато става дума за сложния въпрос за газовата зависимост.
Служебното правителство, което пое властта този месец, предизвиква опасения, че София ще се върне към закупуването на енергийни доставки от московския експортен монополист „Газпром“, след неотдавнашния стремеж да се освободи от зависимостта от Русия, и ще възобнови традиционно по-приятелския подход на балканската страна към Кремъл.
Това е рязък обрат спрямо краткотрайното правителство на министър-председателя Кирил Петков, което падна след вот на недоверие в края на юни. Петков зае необичайно конфронтационна позиция спрямо Русия след нахлуването в Украйна, като изгони 70 дипломати и шпиони и ускори търсенето на алтернативни енергийни доставки, включително чрез газопровод през южната граница с Гърция.
Новата временна администрация, назначена от президента Румен Радев обаче се възползва от промеждутъка преди парламентарните избори на 2 октомври, за да оправи отношенията си с руснаците. Радев, бивш пилот на изтребител МиГ-29 и ръководител на Военновъздушните сили, е широко обвиняван от опонентите си в проруска ориентация и първоначално беше номиниран за президент от Българската социалистическа партия, наследник на свързаната с Москва Българска комунистическа партия. В публичното пространство той е изключително неуловим по отношение на лоялността си като ръководител на държава от НАТО: Той осъжда войната, но се противопоставя на българската военна подкрепа за Украйна. Миналата година САЩ възразиха срещу това, че Радев описва Крим като „руски“.
Администрацията на служебния министър-председател Гълъб Донев се заиграва с идеята за възобновяване на вноса на руски газ, откакто пое властта, но тази седмица нещата се ускориха, когато министърът на енергетиката Росен Христов заяви, че България няма друг избор, освен да поднови преговорите с „Газпром“. През април, заедно с Полша, България беше сред първите страни, чиито доставки на газ бяха прекратени от „Газпром“, тъй като София отказа да плаща в рубли. Оттогава насам „Газпром“ спира и възобновява газовите потоци към редица други държави.
„Разговорите с „Газпром“ за възобновяване на доставките са неизбежни“, каза Христов пред журналисти в София. Той продължи да обвинява бившия кабинет на Петков, че е влошил връзките с Москва и е направил бъдещите преговори „много трудни“.
„Не си мислете, че е достатъчно да звъннете на „Газпром“ и потоците ще се възобновят“, добави той.
По-рано Христов беше подчертал, че новият кабинет не възнамерява да подписва дългосрочни договори, но не изключва възможността да купува газ от „Газпром“. „Приоритетно разглеждаме алтернативни източници, но ако тези доставки се окажат недостатъчни, аз няма да бъда министърът, който ще остави хората да прекарат зимата на студено.“
Изявлението на Христов дойде ден след като посланикът на Русия в България Елеонора Митрофанова заяви, че плащането за доставките на газ трябва да се урежда само в рубли и че не очаква да има проблеми при възобновяването на доставките за България, ако тя прояви необходимата „политическа воля“.
Някои политически анализатори се усъмниха, че любезната игра с „Газпром“ ще доведе до нещо добро.
„Да се отнасяме към Газпром като към надежден бизнес партньор в момент, когато компанията е прекратила доставките на газ за редица страни без видима причина, изглежда доста нелепо“, каза Даниел Смилов, политически анализатор от Центъра за либерални стратегии, базиран в София мозъчен тръст. „Правителството води кампания, надявайки се да обърне общественото мнение по въпроса, особено преди изборите. Все още е рано да се каже дали ще успеят.“
Обратен завой
Може би най-яркият пример за това как новата българска администрация се опитва да провали усилията на Петков да се освободи от руския газ е относно борбата за пускане на интерконекторна връзка с Гърция.
В продължение на години Съединените щати увещаваха България да открие газов конектор на южната граница, който да ѝ позволи да преминава към различни линии на доставка, като например втечнен природен газ (LNG), разтоварван в Гърция, или към доставчици в Азербайджан, Централна Азия и Близкия изток. София обаче дълго време протакаше завършването на този трансграничен газопровод в полза на задълбочаването на отношенията с „Газпром“.
В явен разрив с предшествениците си Петков се опита да отвори нова страница, като даде приоритет на отварянето на гръцкия интерконектор, но сега временната администрация предизвиква спорове, като отново намира пречки, които биха могли да попречат на трансграничните доставки от конкуренти на „Газпром“.
Малко след като служебното правителство пое властта, българските медии разкриха, че правителството на Донев е намерило чиновнически основания да пречи на интерконектора. Министерството на енергетиката на Христов обясни, че са налице определени недостатъци, свързани със сертифицирането на проекта.
Усещайки нещо подозрително, Петков предположи, че новото правителство иска да забави проекта. „Газовата връзка с Гърция е поставена под заплаха в момент, когато сме на крачка от нейното реално стартиране“, заяви Петков във Facebook по-рано този месец.
Временното правителство отрича обвиненията, че следва стария проруски сценарий, като се опитва да блокира пускането на интерконектора, но подчертава, че България просто е в отчаяна ситуация с наближаването на зимата. България наистина е сред страните с най-лоши резултати в Европа по отношение на запълването на зимните складове.
Часове след като новият служебен кабинет пое властта, премиерът Донев създаде кризисен екип за справяне с „хаоса и разрухата“ в енергийния сектор, на който беше възложено да работи денонощно.
Христов последва примера му и определи ситуацията с доставките на газ като „сериозна, ако не и критична“, като заяви, че България разполага с газови запаси, които да стигнат само до септември. Изявленията дойдоха въпреки усилията на Петков да направи София по-малко зависима от руския газ. Неговото правителство започна преговори с Азербайджан за допълнителни доставки, осигури доставката на седем танкера с втечнен природен газ от американска компания и ускори работата по новата газова връзка с Гърция.
Междувременно служебното правителство обяви, че ще приеме само един от танкерите с втечнен природен газ, като се позова на високите разходи за осигуряване на място на терминал в Турция и Гърция.
Старите приятели на Русия
Временният кабинет на Донев поема управлението в момент, когато страната е изправена пред рязко покачваща се инфлация и политическа нестабилност. Изборите през октомври ще бъдат четвъртите в страната от април 2021 г. насам.
„Президентът и неговият служебен кабинет се опитват да спечелят някакви политически точки във вътрешнополитически план по тема, която предизвиква разногласия, като Русия“, казва политическият анализатор Смилов.
Освен че демонстрира готовност за възобновяване на преговорите с „Газпром“, едно от ключовите политически назначения в министерството на Христов, което отговаря за формирането на енергийната политика на страната до изборите, е известно с приятелската си позиция спрямо Русия.
Любомира Ганчева, началник на кабинета и бивш съветник на Радев, доскоро беше заместник-председател на маргинална партия, която открито пропагандираше проруските си възгледи (б.р. става въпрос за АБВ на Румен Петков). Тя е посещавала Крим няколко пъти, откакто Русия анексира полуострова през 2014 г., по покана на местните власти, назначени от руския президент Владимир Путин. Преди две години в материал, публикуван на уебсайта на нейната партия, анализира годишната пресконференция на Путин, като възхвалява лидерските му умения за справяне с пандемията и за това, че се е застъпил за руския народ „в най-тъмния час“.
Един от ключовите приоритети на новия кабинет, който Радев обяви, е да „предотврати въвличането на страната в конфликта“. Макар че той не даде повече подробности, по-новите му коментари за войната накараха някои наблюдатели да се усъмнят още повече в това къде са симпатиите му.
Радев се колебаеше дали да приветства неотдавнашното експулсиране на руски дипломати, инициирано от Петков. След експулсирането на дипломатите и шпионите от страна на Петков Радев заяви, че подобен „безпрецедентен акт“ излага на риск „енергийния сектор, икономиката и народа“.
„Кабинетът дава смесени сигнали, но остава един голям въпрос: Дали наистина ще изпълнят обещанията си?“, пита Смилов. „Ще приемат ли обратно изгонените руски дипломати или ще приемат политики, които в крайна сметка ще попречат на интересите на Украйна?“.
Текстът е публикуван в „Politico“, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
