Ежедневните български скандали за разкрития по корупционни схеми станаха водеща новина в европейското издание на сайта ПОЛИТИКО. Двете авторки на анализа – Боряна Джамбазова и Лили Байер, разказват за подслушванията на политици, за раздаването на средства на определени фирми, близки до властта, както и за разкритията на бизнесмена Светослав Илчовски, като оприличават всичко това на сценарии за мафиотски филм.
Ето и текстът, публикуван от „Политико”, с известни съкращения:
Скандал с подслушване в стил Уотъргейт. Земеделски магнат, обвиняващ правителството на бившия премиер Бойко Борисов в изнудване. Държавна банка, предоставя стотици милиони евро на шепа облагодетелствани компании.
Подобни главозамайващи заглавия, появяващи се всеки ден в медиите, приличат по-скоро на сюжетни линии от някой хитов мафиотски сериал на Netflix, отколкото на действителни събития, които се разиграват в държава членка на Европейския съюз преди предстоящите избори на 11 юли.
Големият въпрос е дали това е повратен момент за България, с който ще се сложи окончателен край на ерата Борисов, бивш пожарникар и бодигард, чиято дясноцентристка партия ГЕРБ доминира в политиката на балканската държава повече от десетилетие, но загуби властта си през април. В най-бедната държава в ЕС корупцията не е новост, но скорошните разкрития сега за първи път показват мащаба и. Тази нова информация само засилва широко разпространения обществен гняв от това, че цялата власт е била обхваната от един управленчески елит и подобно на престъпна група е рекетирал фирми и е упражнявал властта си чрез службите за сигурност, медиите и съдебната система.
„Мащабът е различен и затруднява замитането на важни въпроси като ендемичната корупция под килима“, каза Димитър Бечев, политически анализатор и старши сътрудник в Атлантическия съвет. „Разликата сега е, че тези въпроси се обсъждат от държавните служители.“
Категоричен знак за това, че България вече не може да продължава да действа по същия начин е, че дори Вашингтон се намеси в цялата каша. Този месец по закона „Магнитски” Съединените щати включиха в списъка си няколко българи, включително двама мощни олигарси и десетки компании за предполагаемото им участие в корупционни схеми, вариращи от подкупи на политици, за да бъдат избегнати наказателни дела, до намеса в изборите. Министерството на финансите на САЩ определи намесата в България като „най-голямото действие, насочено срещу корупцията досега“ навсякъде по света съгласно Закона „Магнитски“.
Тази неочаквана намеса на САЩ е смущаваща както за София, така и за ЕС, който до голяма степен продължава да си затваря очите за проблемите с върховенството на закона в България и продължава да влива европейски средства, които в крайна сметка попадат в ръцете на бизнесмени, близки до властта, посочват от опозицията. На европейската сцена Борисов е лоялен съюзник на германския канцлер Ангела Меркел в дясноцентристката Европейска народна партия, която отхвърли опасенията относно злоупотребата с еврофондовете в България.
Българската администрация призна, че са необходими конкретни действия срещу видни олигарси и служебното правителство на България отговори на хода на САЩ, като създаде комисия за изготвяне на списък на всички фирми и хора, свързани със санкционираните компании през последните пет години.
Дошъл ли е повратният момент?
Въпреки тази вълна от публични обвинения и санкциите на САЩ, все още не е сигурно, че за страната идват по-добри времена. Също така няма непосредствен признак, че ЕС скоро ще направи нещо, за да спре потока от европейски фондове.
„Не очаквам резки завои в позицията на Брюксел към една от най-корумпираните страни членки на ЕС“, каза Бечев. „Сега въпросът е дали мощни държави членки като Германия и Франция ще приемат присърце проблемите на България с корупцията“, каза той, но добави, че е скептичен, че ще го направят. „Единствената ефективна санкция, която доказано действа, е спирането на еврофондовете“, добави той.
Откакто България се присъедини към ЕС през 2007 г., през 2008 г. и през 2014 г. Брюксел намали средствата поради опасения за злоупотреби.
Испанският евродепутат Хуан Фернандо Лопес Агилар, председател на Комисията по граждански свободи на Европейския парламент, заяви, че органът следи развитието на събитията в България, наричайки ситуацията „плачевна“.
„Разбира се, че ни е грижа за България“, каза той пред POLITICO. „Смята се, че е най-корумпираната държава в Европейския съюз“, каза той, посочвайки „липса на отчетност, намеса в съдебната система“, както и проблеми с медийния плурализъм и „реч на омразата срещу малцинствата“.
„Структурните проблеми на България са нерешени“, заяви председателят, който е член на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.
След среща с Борисов в края на миналата година, президентът на ЕНП Доналд Туск посочи необходимостта от „по-нататъшни реформи“, що се отнася до върховенството на закона, независимостта на съдебната система и борбата с корупцията. Групата на ЕНП в Европейския парламент обаче решително защити ГЕРБ на Борисов.
„ЕНП не предпазва никого“, каза Педро Лопес де Пабло, говорител на Европейската народна партия. „Който критикува ЕНП или ГЕРБ, само популяризира предизборната кампания на социалистите в България … За щастие, в България има парламентарни избори на 11 юли и хората ще решат на кого да вярват. От социологическите проучвания изглежда, че българските граждани не вярват в посланията, които социалистите се опитват да разпространят в европейските медии за своята страна. „
Предстоят избори
Докато Бечев е скептичен, че санкциите на САЩ ще принудят България да се отърси от корупцията, той каза, че изявлението на Министерството на финансите е направено в ключов момент, седмици преди изборите, и ще подсили посланието на протестните партии за нуждата от антикорупционни инициативи.
„Миналото лято чухме призиви за засилване на усилията за борба с корупцията по улиците на София. Чуваме същото послание от законодателите и държавните служители. Сега Америка също се намеси “, каза той.
Геновева Петрова, български социолог и изпълнителен директор на Алфа Рисърч, заяви, че санкциите на САЩ може да окажат влияние върху предстоящото гласуване, ако „се появят повече подробности за връзките между санкционираните българи и предишното правителство“.
Тя каза, че резултатът от изборите ще зависи от това как партиите реагират на поредицата от разгръщащи се кризи.
„Хората очакват да чуят как политическите партии ще разрешат здравната и икономическата криза, както и предстоящата политическа криза, ако избори не успеят отново да излъчат правителство“, каза тя.
Подобно на изборите през април, Петрова очаква също толкова непредсказуем резултат през юли.
„Свидетели сме на рядък момент от политическия живот на България през последните 30 години – моделът на една партийна хегемония е разбит“, каза тя. „Докато прахът се уталожи, всичко е възможно.“
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
