Като част от „Зелената сделка“ на ЕС, която има за цел да направи блока въглеродно неутрален до средата на века, Брюксел задели 55 милиарда евро във фонд „Справедлив преход“ през 2021 г. Той е в подкрепа на работниците в бившите въгледобивни индустрии да се преквалифицират и да намерят нова работа.
Но България е единствената страна от ЕС, която все още не е представила подробен план за това как ще бъдат изразходвани парите. София вече загуби 100 милиона евро, като не изпълни предишна цел, и сега може да загуби още 800 милиона евро, ако не действа навреме за тазгодишния краен срок.
Това се случва, след като през януари българските законодатели гласуваха за отмяна на предсрочното спиране на въглищните централи, договорено с Европейската комисия. Това постави в опасност още милиарди пари от ЕС, свързани с плана за възстановяване след пандемията.
Миньори, неправителствени организации и местни жители обвиняват за забавянето правителствата на страната, които бяха въвлечени в интензивни политически сътресения през последните две години. Политиците са обвинявани, че отлагат болезнени решения, вместо да действат и да изготвят планове за плавен зелен преход.
„Нищо не беше направено. Никой не иска да носи негативни политически последици. Те искат да оставят проблема на следващото правителство и да протакат“, каза Живко Тодоров, кмет на Стара Загора.
Районът е дом на 11 000 миньори и работници в комплекс Марица Изток. В него три въглищни централи изхвърлят над 40 милиона тона въглероден диоксид (CO2) във въздуха всяка година.
Въпреки че крайният срок за представяне на плана е краят на тази година, Комисията обикновено се нуждае от шест месеца, за да прегледа документите, а това е кратък времеви прозорец. Но има признаци, че София може най-накрая да се заеме с този проблем, след като преди месец на власт дойде ново правителство.
„Имаме идея как да подходим към този процес“, каза българският премиер Николай Денков пред POLITICO.
Той допълни, че ще представи нови идеи пред ЕС през „следващите няколко седмици“ и даде знак, че е получил удължаване на срока „до края на септември“ след среща с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен.
„Ключовият момент е, че затварянето на въглищните електроцентрали първо трябва да следва икономически аргументи, а след това и технологични изисквания. В същото време трябва да се грижим и за хората, които работят там. Не е лесно, чувствително е, но е осъществимо“, каза той.
„Политическа буря“
Докато Полша често е изправена пред сурови критики заради силната си зависимост от въглищата, България е икономиката с най-голямо въглеродно потребление в ЕС и все още разчита на черното гориво за производството на около една трета от своята електроенергия.
Половината емисии от CO2 в страната идват от производството на въглища, твърди Мартин Владимиров, енергиен експерт в Центъра за изследване на демокрацията, базиран в София мозъчен тръст.
Това прави прехода от въглища спешен проблем, особено в светлината на целите на ЕС за климата.
Но местните жители и въглищните работници подлагат под съмнение този ангажимент, като казват, че последните правителства не са успели да комуникират ясно относно своите планове или да представят и започнат конкретни мерки.
„Не се приема идеята за справедлив преход и постепенното спиране на въгледобива, защото тук в региона няма усилие информацията да бъде представена по прозрачен начин“, каза Румяна Грозева, която ръководи Агенцията за регионално развитие в Стара Загора.
Грозева каза, че не се е чувала с представител на нито едно правителството от 2021 г., когато София за първи път започна да изготвя плана си за преход от въглищата.
„Нито един от кметовете в региона, нито един от член на общинските съвети, нито една от фирмите, никой от нас не участва в дискусиите и плановете през последните две години“, каза тя, добавяйки, че без средства от ЕС справедливият преход ще бъде „невъзможен“.
Въпросът е огромно главоболие за правителството, като се има предвид, че около 43 000 души са пряко и непряко заети във въгледобивната индустрия, каза Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията.
„Без значение какво прави правителството, то ще загуби“, каза той. Партиите се опасяват, че ангажирането с постепенно спиране на въглищата ще доведе до „политическа буря“. Но без крайна дата за спиране на въглищните централи ще се загубят милиарди евро от фондовете на ЕС.
Корпорации и олигарси
Предизвикателството пред правителството се усложнява от съществуването на въгледобивните синдикати, които настояват да не се спират централите, заради корпоративни интереси.
„Олигархичните мрежи около въглищните централи печелят от ситуацията и притискат институциите да не действат“, казва Владимиров. Много компании, занимаващи се с поддръжка на заводи, транспорт и кетъринг, имат „тесни връзки с политическите партии“, каза той.
Българският магнат Христо Ковачки, който управлява шест въглищни електроцентрали в страната, е особено предизвикателство, добави Владимиров.
Миналата година Европейският съд постанови, че един от свързаните с него заводи, „Брикел“, е нарушил правилата на ЕС за замърсяване на въздуха, а българското правителство заяви, че е открило „умопомрачителни нарушения“ на мястото.
През февруари Европейската прокуратура започна разследване на няколко от заводите, свързани с Ковачки. Обвиненията са, че са фалшифицирали данни за емисиите, за да спестят 74 милиона евро въглеродни квоти на ЕС между 2017 и 2021 г.
Но „нито едно правителство не може да му отнеме лиценза, въпреки че той нарушава екологичния закон“, каза Владимиров.
Ковачки заяви пред POLITICO, че неговият „основен приоритет е да осигури плавен енергиен преход, добавяйки, че свързаните с него централи „са уверени по пътя към пълна енергийна трансформация“. Бизнесменът твърди, че докладите за нарушенията на „Брикел“ относно замърсяването на въздуха са „лъжа“ и отказа да коментира твърденията за измами с отчитане на емисиите.
Назряваща „катастрофа“
Със или без средства от ЕС, анализаторите твърдят, че България има само три години, преди голяма част от въгледобивния сектор да бъде изложена на риск.
Две от въглищните електроцентрали в страната, собственост на американските фирми AES и Contour Global, се възползват от дългосрочни договори с фиксирани цени. На практика те получават държавни субсидии, когато цените на електроенергията са по-ниски от производствените разходи на централите. Но когато тези договори приключат до 2026 г., държавната подкрепа няма да бъде възможна.
Управляващият директор на AES България Иван Цанков каза пред POLITICO, че неговата фирма започва „да проучва различни алтернативи в допълнение към въглищата, като биомаса, които може да изгаря, за да продължи да изпълнява задълженията след 2026 г.
Държавната „Марица Изток-2“, най-голямата въглищна централа на Балканите, също получава държавна подкрепа, но „не е конкурентна на пазара“, каза председателят на българския енергиен регулатор Иван Иванов пред POLITICO, Той добави, че по-рано този месец тя е продавала на загуба само от плащане на кредити за емисии. И това преди да се изчисли цената на въглищата и заплатите на работниците.
„Това не може да продължи дълго и е неустойчиво“, каза Иванов, твърдейки, че според настоящите правила на ЕС, преките субсидии за въглищни централи ще бъдат незаконни през 2025 г.
„При сегашната цена на електроенергията всички централи са на загуба“, каза Владимиров. Това означава, че „без субсидии повечето от работниците ще загубят работата си“ до 2026 г.
Въпросът какво ще правят след това се усложнява от факта, че заплатите на работниците от въгледобивния сектор могат да бъдат с 50% по-високи от средните за региона, каза Александър Загоров, ръководител на КТ „Подкрепа“, който представлява 9000 работници от индустрията. Ето защо „ние сме принудени да защитим това, което имаме“, каза той.
„Не знаем какво ще се случи“, каза Загоров и добави, че „най-важното, което искаме, е някакъв план“. Без да има изготвен такъв, ще настъпи „социална катастрофа“.
*Текстът е публикуван в „Политико“. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още за България в международния новинарски поток – четете тук
