С настъпването на 2022 г. Великобритания отбелязва първата си година изцяло извън Европейския съюз. „Политико“ помоли политици, дипломати и експерти от двете страни на Ламанша да изкажат мнението си за това, на което ги научи Брекзит.
Великобритания все още има нужда от Европа
Робин Ниблет – главен изпълнителен директор на мозъчния тръст Chatham House.
От 2021 г. Робин Ниблет е научил два урока за бъдещите отношения между Обединеното кралство и ЕС.
Първо, възстановяването на 47-годишната икономическа интеграция ще бъде бавен и скъп процес. Трудно е да се разграничат икономическите последици от напускането на Великобритания на единния европейски пазар и митнически съюз през януари 2021 г., от тези, причинени от пандемията от COVID-19. До август 2021 г. общата търговия със стоки на Великобритания с останалия свят се възстанови до 7% под средните нива от 2019 г. Докато с ЕС остана с 15% по-ниска.
Новите митнически процедури на Обединеното кралство най-накрая влязоха в сила на 1 януари 2022 г. и донесоха нови главоболия, както за бизнеса в Обединеното кралство, така и в ЕС. И ЕС започна да изисква официално удостоверяване на „произхода“ на безмитния внос от Обединеното кралство на същата дата. Икономическите сривове вероятно ще се влошат през 2022 г. Но това е малко вероятно да доведе до политически разрив между Обединеното кралство и ЕС.
Вторият урок от 2021 г. беше геополитически. Великобритания може да напусне ЕС, но не и Европа. Шокиращото съобщение през септември на новата инициатива АУКУС, потвърдено партньорство в областта на сигурността, наклони Великобритания след Брекзит към англосаксонския свят и към Индо-Тихоокеанския регион. Въпреки това, натрупването на военни сили на руския президент Владимир Путин на границата с Украйна от октомври брутално напомни на Борис Джонсън, че неговите глобални амбиции могат да бъдат реализирани само със сигурна европейска база.
Правителството ще трябва да работи съвместно с ЕС, както и със САЩ, ако има за цел успешните британски председателства на G7 и COP26 през 2021 г. да усилят глобалната роля на Великобритания след Брекзит.
Глобалното влияние на Обединеното кралство понесе удар
Ник Уитни е старши сътрудник по политиката в Европейския съвет по външни отношения.
В началото на декември във Вашингтон се разигра „Приказка за две посещения“. Еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер се срещна с висшия икономически екип на президента на САЩ Джо Байдън. Целта беше да се дискутират цифрови въпроси – от регулиране и сигурност до конкуренция и посрещане на китайското технологично предизвикателство.
Другият посетител беше Ан-Мари Тревелиан, новият министър на международната търговия на Великобритания. Нейната по-тясна мисия беше да накара американците да премахнат митата върху британския износ на стомана и алуминий, както вече се бяха договорили за ЕС, но офертата не успя.
Не така трябваше да приключи първата година от възстановения суверенитет на Великобритания. В проспекта за Брекзит склеротизираният ЕС трябва да избледнява в геостратегическа ирелевантност, ако не и да се разпадне. И все пак, въпреки неподготвеността на Блока за нова Студена война с Китай, САЩ и ЕС се признаха един в друг като незаменими партньори, ако Западът иска да устои срещу тоталитаристите. С битката за бъдещето, която все повече се води на арени като киберпространството, данните, изкуствения интелект и тяхното регулиране, ЕС намери силните си страни.
Глобална Великобритания трябваше да се издигне отново като голяма морска търговска сила, рамо до рамо със САЩ като „незаменими съюзници и изтъкнати партньори“. Вместо това Брекзит „удари“ икономиката на Обединеното кралство, докато идеята за търговско Ел Дорадо в Индо-Тихоокеанския регион беше определена като мечта. САЩ унизиха Великобритания в Афганистан и хладнокръвно я насочиха към търговията, за да предотвратят по-нататъшно безразсъдство по отношение на Северна Ирландия. Геостратегическата неуместност и разпадането сега изглеждат като рискове на Обединеното кралство, а не на ЕС.
Великобритания има всичко необходимо, за да играе важна и просперираща роля в оформянето на новия, основан на правила, международен ред между САЩ и ЕС, по въпроси от климатичната криза до глобализацията. Но само, ако правителството се откаже от носталгичните фантазии на привържениците на Брекзит.
Икономическите щети са реални
Аранча Гонсалес Лая – министър на външните работи на Испания по време на преговорите за Брекзит.
Брекзит имаше за цел да върне суверенитета, богатството и единството на страната. Имаше за цел да върне контрола. Година след уреждането на развода на Бъдни вечер, Дядо Коледа все още не се е появил. Обединеното кралство след Brexit е по-бедно. Дългосрочният спад на БВП от 4 процента е прогнозната цена за напускане на ЕС. И това е над икономическата цена на COVID-19. Недостигът на работна ръка е новата норма. Търговията с ЕС намалява, като износът за малките предприятия е затруднен. Фермерите и рибарите усещат тежестта на новите отношения.
Година по-късно самото Обединено кралство е по-малко обединено. А повече суверенитет, доведе до по-малко суверенно Обединеното кралство. Това е вярно, независимо дали по отношение на миграцията, изменението на климата, иновациите, борбата срещу коронавируса или външната политика. Не че преговарящите не са били достатъчно хитри, знам от първа ръка, че те са изключително умни. Не че сделката е била лоша. Просто не отговаря на лозунгите. Брекзит беше свързан с чувствата и възприятията.
Пожеланието ми за годината е ЕС и Обединеното кралство да започнат да надграждат нови отношения – които да станат „гордо прагматични“.
Примерът на Брекзит няма да попречи на другите да напуснат
Кристиан Лекейн – професор по политически науки в Sciences Po Paris, бивш гост-професор в Европейския институт на Лондонското училище по икономика.
Брекзит ни помага да разберем, че Великобритания е по-обсебена от политиката на идентичност, отколкото от либералната икономика. Величието, връщането на контрола и националната идентичност са това, от което британските брекзитъри наистина се интересуват. За консерваторите, които управляват, икономическото представяне сега се превърна в незначителен проблем в сравнение с дните на тачърския неолиберализъм. Либералният дискурс за „Глобална Британия“ изглежда е голяма шега.
Що се отнася до ЕС, си спомням време, когато не ми беше трудно да убедя студентите си, че излизането от ЕС е невъзможно, защото членството създава твърде висока политическа взаимозависимост. Каква грешка! Тъй като Европа сега е въпрос на политическа страст, а не на разум, нищо не може да попречи на европейците да я напуснат. Аргументите, че поляците ще останат в ЕС заради щедрите бюджетни субсидии, изглеждат много слаби в светлината на опита на Брекзит.
Когато хората са обсебени от националната идентичност и суверенитет, търговските и пазарните ползи изглеждат много слаби причини да останат в ЕС. От тази гледна точка прагматизмът като структурна ценност на политиката на Обединеното кралство е друг голям мит. Кой изглежда по-емоционален и отдалечен от рационалността от привърженик на Брекзит, обясняващ причините за избора на Обединеното кралство?
2022 г. трябва да даде на Великобритания шанса да се възползва максимално от Брекзит
Матю Елиът – главен изпълнителен директор на кампанията Vote Leave.
Само едно нещо си струваше Брекзит през 2021 г. — въвеждането на ваксината. Обединеното кралство е лидер в Европа по ваксинирани, което позволява на правителството да отмени ограниченията за коронавирус много по-бързо от която и да е страна в Европейския съюз. Беше постигнат по-малък напредък в икономическите ползи от Брекзит, но това е разбираемо, заради фокуса върху борбата с пандемията и споразумението за свободна търговия с Австралия.
Някои предполагаха, че след като Дейвид Фрост е извън правителството, напредъкът по Брекзит ще се забави. Но с назначаването на Лиз Тръс на негово място, Борис Джонсън не би могъл да избере по-силен шампион за бизнеса и предприемачеството, който да поеме тази отговорност. Подобно на Фрост, тя подкрепи оставането в ЕС през 2016 г., но усърдието, което прояви към свободната търговия, демонстрира нейното разбиране за възможностите, които Брекзит предоставя.
След началото на края на COVID-19, правителството ще има повече време, за да се съсредоточи върху пълното постигане на тези възможности. И тъй като Goldman Sachs, HSBC, Международният валутен фонд и Световната банка прогнозират, че Обединеното кралство ще бъде най-бързо растящата икономика през 2022 г., за втора поредна година, това е значителен вот на доверие за Великобритания след Брекзит.
Брекзит разтърси завинаги британската политика
Мат Гудуин е професор по политика в Ръдърфорд Колидж, Университета в Кент, и сътрудник в Института Легатум.
Брекзит промени фундаментално изборната политика. И вотът за излизане от ЕС, и изборната победа на Борис Джонсън през 2019 г. доведоха до преструктуриране на лявото и дясното. Консерваторите станаха много по-зависими от работещите в подкрепа на Брекзит и незавършилите, които се концентрират в малките, индустриални и крайбрежни градове. Докато Лейбъристката партия стана по-зависима от проевропейските професионалисти от средната класа, завършили и млади хора.
Много от тези тенденции вече бяха налице преди Брекзит, но процесът на излизане от ЕС ги изостри.
Доверието – у нас и в чужбина – все още има значение
Анна Дейтън – професор по европейска международна политика в Оксфордския университет.
Доверието в компетентността, доброто поведение и честните обяснения са от основно значение за демократичното управление. Особено когато има изключителен натиск върху правителството. Брекзит плюс пандемия предлага такъв момент, но доверието в правителството на Обединеното кралство е нарушено в Консервативната партия, в парламента и в страната. Списъкът с политиките, които трябва да бъдат уредени през 2022 г., е обезсърчаващ. Прилагането им изисква взаимно доверие, така че британските дипломати трябва да си научат уроците, не на последно място – по смирение.
Разбира се, дипломацията означава договаряне на национални интереси, но лошият вкус прави дипломацията много по-трудна. Северна Ирландия е тест за успех и изграждане на доверие при Брекзит – трудно, опасно, но от съществено значение. Политическите битки между Лондон и Единбург също поставиха съюза на Обединеното кралство под екзистенциално напрежение. „Глобална Великобритания“ е политика на величие. Но реалността е, че външното министерство на Обединеното кралство е под напрежение. То има петима външни секретари от 2016 г., непопулярна вътрешна реорганизация и е изправено пред деморализиращи съкращения в персонала.
Точно сега една бъдеща велика глобална Великобритания изглежда просто утешителен мираж.
Текстът е публикуван в „Политико“, преводът и заглавието са на редакцията.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
