Европа може да не иска да вземе страна в спора между САЩ и Китай. Дали им харесва или не на лидерите в ЕС обаче в крайна сметка ще им се наложи да направят категоричен избор, пише „Политико“. Това не е нещо, което европейците искат да чуят. Някои политически и бизнес лидери продължават да настояват, че конфронтационният подход на Вашингтон е грешен отговор на възхода на Китай и предпочитат да останат извън спора.
Със сигурност европейците имат основателни причини да ходят на пръсти по издигната стена. Те получават безценни ползи от приятелските си отношения с двете големи сили. Дългогодишните споразумения за сигурност със САЩ гарантират стабилност и защита срещу постоянни заплахи, като Русия на Владимир Путин, докато икономическата експанзия на Китай предлага на европейските компании съкровищница от възможности за растеж, който те не могат да намеря у дома.
Европа може да бъде в състояние да поддържа този баланс известно време. Но вероятно ще стане все по-невъзможно и все по-нерентабилно. Позициите от двете страни на Тихия океан изглежда се втвърдяват.
Напрежението между Китай и САЩ очевидно ще продължи и по времето на Байдън
През първите дни от управлението си администрацията на американския президент Джо Байдън даде сигнал, че възнамерява да продължи да оказва натиск върху Пекин. От Белия дом заявиха, че ужасяващото отношение на китайското правителство към уйгурите в Синдзян се равнява на „геноцид“. Според новата администрация САЩ трябва да бъдат подготвени да действат, както и да наложат санкции на Китай. Предимно заради репресиите срещу продемократичното движение в Хонконг и заплашването на населението в Тайван.
Междувременно в агресивна реч в началото на февруари Ян Джиечи, член на Политбюро на Китайската комунистическа партия, заяви, че „стратегическата грешка“ във Вашингтон е причинила напрежение между двата народа и е застрашила ключови въпроси – като Тайван, Хонконг и политиката към уйгурите.
Тъй като не се виждат сигнали за сближаване и Китай, и САЩ са готови все по-агресивно да търсят привличане на Европа на своя страна.
Байдън открито заяви, че възнамерява да обнови традиционните съюзи на Вашингтон, за да застане срещу Китай. Китайският президент Си Дзинпин може и да се противопоставя на този подход „ние срещу тях“, наричайки го „манталитет от студената война“, но той е еднакво виновен за него.
Решението на неговото правителство през декември да финализира инвестиционен пакт с Европейския съюз беше явен опит да привлече европейците на своя страна само дни преди встъпването в длъжност на Байдън.
Европа трябва да избере
На пръв поглед изборът на САЩ или Китай изглежда невъзможно решение за Европейския съюз. Това е избор между историческия ангажимент на европейците към САЩ и демократичните ценности, които са го закрепили и привличането на нови богатства от нарастващата икономическа сила, макар и авторитарна, които биха могли да осигурят тяхното икономическо бъдеще.
С други думи, това е избор между принципи и печалби.
Но това е фалшиво представяна разлика. Изборът наистина е между дългосрочни и краткосрочни интереси. Реалността е, че Китай се стреми да създаде свят, който не е безопасен за Европа – стратегически, икономически или идеологически.
Си Дзинпин активно се стреми да подкопае статута на демокрациите в глобалния ред. В речта си през януари пред Световния икономически форум той заяви, че истинското зло в днешното глобално общество е насърчаването на основните човешки права, а не бруталното им потискане. Ако европейските лидери смятат, че могат да продължат да проповядват демократични ценности и да водят нормален бизнес с Китай, те очевидно не четат новините.
Колкото повече власт натрупва Китай, толкова по-малко толерантен ще стане към всяко правителство, което няма да върви по неговата линия.
„Ние посрещаме приятелите си с хубаво вино,но за враговете ни имаме пушки.“ Това каза посланикът на Китай в Швеция по време на неотдавнашен дипломатически спор между двете страни.
Европа трябва да се страхува от Китай
Китай също представлява дългосрочна икономическа заплаха за Европа. Не само защото е напредващ конкурент в глобалната пазарна икономика. А защото политиките на Пекин са предназначени да използват отворената световна икономика, за да доминират.
Управляващите в Пекин не крият целта си да насърчават високотехнологичните индустрии и националните компании-отличници, за да изпреварят вече утвърдените западни съперници. Тази политика е подкрепяна от безброй милиарди държавна помощ.
Според една оценка китайското правителство е отделило над 100 милиарда долара за своя сектор на електрическите превозни средства. Средствата са предоставени под формата на субсидии за купувачи, подкрепа за научни изследвания и развитие. Още 49 милиарда долара са ангажирани за създаване на китайски конкурент на Airbus.
Партньорствата с европейски компании са жизненоважни за успеха на Китай. Пекин вижда смесените предприятия и другите варианти за корпоративно сътрудничество с чуждестранни компании като начин за извличане на ноу-хау. Те са необходими на Китай, за да навакса и след това да изпревари Западния свят.
Доклад от „Фондация за защита на демокрациите“ от октомври твърди, че китайците са насочени към ключови сектори на германската икономика. Сред тях индустриално оборудване и електроника като целта е да ги ограбят. Икономическите отношения на Китай с Германия са пример за стратегията на Китай. Пекин иска да доминира в икономиката на 21-ви век и да определя правилата, се казва още в доклада.
С други думи, продължавайки да се ангажира с Китай, Германия печели днес, но утре проправя пътя към своята гибел.
Може ли Европа да вярва на Китай?
Надеждите, че китайците ще играят честно са наивни. Докато Пекин притиска европейците да държат пазарите си отворени за 5G мрежите на Huawei, китайците отстраняват европейските телекомуникационни компании от китайския пазар.
В крайна сметка Китай просто не е истински партньор за Европа. Колкото по-дълго европейците не успеят да разберат това, толкова по-слаба ще стане тяхната позиция. Китай ще продължи да използва разделението между демокрациите, за да прокарва своите интереси. Европейските политици ще обтегнат отношенията си със САЩ, като цинично ще извлекат икономически ползи от Китай, докато Вашингтон води всички битки.
Когато Европа осъзнае, че се нуждае от помощта на Америка, тя може да открие, че Вашингтон е намерил други, по-надеждни приятели.
В крайна сметка изборът между САЩ и Китай трябва да се определя от това, което европейците искат да бъде тяхната роля в света.
Те биха могли да защитят либералния ред, който са помогнали да създадат и да продължат да участват в глобалното лидерство. Или могат да седят и да гледат как авторитарен Китай събаря стълбовете на сегашния ред. Толкова ли е труден изборът?