На фона на тревожни покачвания на броя на инфекциите и вълна от нови ограничения, обявени в цяла Европа, се появяват някои добри новини: моноклоналните антитела вероятно ще бъдат първата “променяща играта” терапия срещу COVID-19.

Големите производители на лекарства имат богат опит в производството на тези видове лекарства и съществуващите им съоръжения могат лесно да бъдат преобразувани, за да произвеждат дозите от бъдещ лек за COVID-19, казват експерти.

Марк Есер, вицепрезидент и ръководител на микробните науки в AstraZeneca, каза, че неговата компания има история с лекарства, базирани на антитела, като астматичното лекарство бенрализумаб или дурвалумаб за рак. По-рано през месеца британският производител на лекарства обяви, че скоро ще започне две изпитания от трета фаза на своя кандидат за лекарство AZD7442 – коктейл от две антитела. Междинни резултати от проучванията се очакват през първата половина на 2021 г., каза Есер.

В други случаи сроковете са по-кратки. Regeneron, разработчикът на терапия с антитела, приложена на американския президент Доналд Тръмп, вече е подал заявление за регистрация за спешна употреба в Американската администрация по храните и лекарствата. Същият е случаят с Eli Lilly, която заяви, че ще разшири значително вече съществуващото търговско производство на своето моноклонално антитяло, съвместно с Фондация Bill & Melinda Gates, през април.

Надеждата е, че тези терапии могат да служат като мост, докато не са възможни широко разпространените ваксинации, както и да помогнат на хора, които не могат да бъдат имунизирани по здравословни причини.

Пречките

Има ограничения обаче. Първо, моноклоналните антитела не са евтини. Дози от вече съществуващите лекарства с антитела достигат десетки хиляди евро. Освен това първото поколение антитела вероятно ще изисква големи количества съставки, което означава, че общият брой на първоначалните дози вероятно ще бъде малък и ограничен до тези, които се нуждаят най-много от тях.

След това има проблем с достъпа. Както при ваксините, здравните експерти се опасяват, че развитите страни ще монополизират достъпа, оставяйки по-бедните страни “на хладно“. Въпреки това има усилия – като сделката на Eli Lilly – да се гарантира, че поне известен капацитет е запазен за развиващите се икономики.

Хамстери и „биореактори“

Очаква се моноклоналните антитела да бъдат първите одобрени терапии, специално разработени за противодействие на коронавирусните инфекции, като бъдат отделени от лекарства с пненасочена цел, като ремдезивир или дексаметазон, които показват някои ефекти при лечението на случаи на COVID-19.

Към този момент данните все още са оскъдни, но антителата вече показват някои обещаващи ранни резултати. Експертите казват, че те могат да бъдат прилагани и защитно, като осигуряват известен имунитет към болестта или поне съкращават продължителността на болестта – ценна полза за работниците от фронтовата линия.

„Най-често срещаният начин да ги направите е с клетки от яйчници на китайски хамстери“, обясни Линдзи Киър, партньор в областта на иновациите в Trust Trust.

Първо обаче трябва да се идентифицира желаното антитяло. Учените могат да избират между тези, произведени от хора, заразени с COVID-19, или произведени чрез експерименти с клетки и животни в лабораторията. След като се открие антитяло, клетките могат да бъдат генетично модифицирани, за да го произведат.

След това тези инженерни клетки се отглеждат в големи съдове от неръждаема стомана, наречени „биореактори“. Според Киър една порция лекарство може да отнеме от 10 до 15 дни, през които кипящите клетки произвеждат желаното антитяло, като „сурова супа с много други протеини“.

Полученото вещество се пречиства и прави безопасно за употреба, а след това се пакетира в инфузия или инжекция.

Емили Фийлд, директор и водещ изследователски анализатор за европейските фармацевтични продукти в британската банка Barclays, посочи съществуващия капацитет на големите фармецивтични компании в производството на моноклонални антитела като ценен лост за бързо извеждане на дозите от завода и довеждането им до пациентите бързо.

Например швейцарскиата компания Roche AG – която се обединява с Regeneron, за да помогне за производството на своя кандидат за лечение – е най-големият производител и продавач на моноклонални антитела в света, отбеляза тя. С известна работа този масивен капацитет може да бъде преобразуван.

Други производители на лекарства също са готови да превключат производството, ако терапията им с антитела получи одобрението на регулаторите.

Моли Маккъли, директор по комуникациите за анти-COVID-19 терапии в Eli Lilly, заяви, че компанията има множество производствени обекти в цял свят. Тя също така е осигурила външен производствен капацитет, за да допълни съществуващите си заводи в САЩ и Европа.

„Всички тези обекти са произвеждали преди това други моноклонални антитела и са преобразувани за производство на неутрализиращи антитела за лечение на COVID-19“, обясни Маккъли.

Уловката

Лекарството все още е страничен продукт от живите клетки – които са по-сложни от лекарства с малка молекула като аспирин.

„Виждали сме предшественици от Eli Lilly и Regeneron, но те използват крайно високи дози“, обясни Киър от Wellcome, добавяйки, че тези първи продукти може да не са тези, които ще видят широко приложение.

По-късните поколения могат да бъдат по-ефективни, като позволяват по-малки индивидуални дози – и така повече лекарства във всяка партида.

Засега обаче ограничените дози могат да означават, че те са запазени за работници от първа линия.

„Това, което е ясно, е, че антителата са трудни за създаване“, каза тя. „Ние нямаме огромен глобален капацитет да произвеждаме милиони или милиарди дози за лечение на всички.“

Големите компании се обединяват

Засега производителите на лекарства работят заедно, за да извършват изследвания и да получат капацитет онлайн. Regeneron заяви, че очаква чрез сделката си с Roche да увеличи капацитета си поне три пъти и половина.

Даниел Гроцки, говорител на швейцарската фармацевтична компания, заяви, че Roche очаква първите дози от антителата да бъдат готови през първото тримесечие на следващата година, като производството ще бъде базирано в Калифорния.

Ако търсенето беше достатъчно високо, добави той, компанията на свой ред би могла да превъзложи на част от производството.

„Но тези усилия все още не биха могли да отговорят на много високо глобално търсене при всички обстоятелства“, призна той.

Този вид споразумения са в изобилие. Британската фармацевтична компания GlaxoSmithKline разработва лечението на антитела с Vir Biotechnology, докато международната коалиция от германската Merck KGaA, Института за серум в Индия и Международната инициатива за ваксини срещу СПИН (IAVI) наскоро се съгласиха специално да разработят антитела на достъпни цени, които могат да се продават на страни с ниски и средни доходи.

Сътрудничеството вероятно ще бъде от съществено значение за вземането на достатъчно дози за всеки, който се нуждае от такава, каза Киър.

„Изглежда, че антителата на Regeneron ще успеят“, посочи тя. „Но те ще могат да направят само 50 000 дози, докато лечението трябва да изглежда в милиони. Само чрез партньорство е възможно да се увеличи производството. „

Джанет Гинар, директор на стратегията в Unitaid – глобална здравна инициатива, която има за цел да лекува основните заболявания в развиващия се свят, вижда основания за оптимизъм, но и изразява предпазливост поради сложния производствен процес, необходим за осигуряване на глобален достъп.

„Премисляйки работата, нужна за да е сигурно, че те могат да бъдат произведени в мащаб и да се доставят и достигнат до тези, които могат да се възползват, е ясно, че това няма да се случи автоматично“, обясни тя.

Засега се провеждат проучвания за определяне на най-ниските ефективни дози. Това може да помогне за увеличаване на добива на лекарството, както и да го направи “по-финансово жизнеспособно“, каза тя.

Винаги има възможност за неочаквани препятствия. Например, по-рано през месеца, изпитването Eli Lilly за лекарство беше спряно поради опасения за безопасността. Очаква се бордът за наблюдение на данните и безопасността да прегледа данните от изпитването и да реши дали да възобнови записването за изследването.

Емили Фийлд от Barclays подчерта сложността на производствените процеси и необходимостта от изключително стерилни условия като усложняващ фактор. Тя добави, че „регулаторите гледат много строго на всички проблемни моменти“.

Текст: „Политико“.