„Политико“: Подкрепата за ембаргото рискува да събуди народния гняв в България и Полша

Миналата седмица Виталий Кличко, бивш шампион по бокс и настоящ кмет на Киев, заяви пред делегация от европейски парламентаристи и мозъчни тръстове, че нестабилността в Украйна означава нестабилност за целия регион, и призова европейските държави да спрат да търгуват с Русия, пише в свой анализ „Политико“.

„Трябва да решите“, каза той, „дали подкрепяте Русия, или подкрепяте Украйна.“

Дори докато Европейският съюз договаря последните детайли по поетапно въвежданото ембарго върху руския петрол – част от най-строгия наказателен пакет досега – украинците пак призовават за повече действия, заявявайки, че Брюксел и страните-членки не бива да се спират да използват най-мощното си икономическо оръжие: санкциите върху руския природен газ.

Но докато повечето европейски лидери са съгласни, че съдбите на Европа и Украйна са неразделни, избягването на руския петрол е едно, а на природния газ – съвсем друго. И тъй като кризата с разходите за живот завладява континента, може да се стигне до политически проблеми.

Искането на Киев за по-строги мерки вече има подкрепа – Полша и България подкрепят ембаргото върху природния газ, както и Европейският парламент, който през април гласува за незабавно и „пълно“ ембарго върху вноса на руски нефт, въглища, ядрено гориво и газ, засилвайки натиска върху страните-членки. Но само фактът, че се обсъжда постепенно ембарго върху суровия петрол и петролните продукти, вече бележи значителна промяна – само преди два месеца блокът отказа да се присъедини към САЩ в пълното ембарго върху руските енергийни продукти.

Украинците обаче смятат, че всякаква търговия помага за финансирането на военните усилия на Владимир Путин; те твърдят, че газовото ембарго ще помогне значително за осакатяването на руската икономика, което от своя страна може да намали волята или способността на Кремъл да воюва – или може би ще накара обикновените отчаяни руснаци да се обърнат срещу Путин заради една необмислена и варварска война.

Други страни също се включиха в протестите срещу вноса на газ. Бившият икономически съветник на Путин Андрей Иларионов, който се раздели с руския лидер през 2005 г., заяви пред Би Би Си миналия месец, че едно ефективно ембарго може да наложи прекратяване на войната срещу Украйна в рамките на седмици. Ако западните страни „се опитат да въведат истинско ембарго върху износа на петрол и газ от Русия … бих се обзаложил, че вероятно в рамките на месец или два руските военни операции в Украйна вероятно ще бъдат прекратени“, каза той.

Но няколко европейски лидери изключиха възможността ЕС да предприеме бързи действия за изключване от руския природен газ, като италианският министър-председател Марио Драги заяви, че не се обмисля ембарго върху руския природен газ. Намирането на нови доставчици на петрол е по-лесно, отколкото на газ, а за много страни – особено за тези без излаз на море – няма да е лесно да се намерят алтернативни доставки като втечнен природен газ, като изключването на газа само ще увеличи и без това рекордно високата инфлация.

Драги все пак добави, че „колкото по-ужасна става тази война, съюзническите държави ще се питат, при липсата на наше пряко участие във войната, какво друго може да направи тази коалиция от съюзници, за да отслаби Русия, да я накара да спре“. И тъй като войната вече става все по-ужасна – тя официално постави газа на дневен ред.

Но да се опита да се постигне споразумение за забрана на газа сега ще бъде особено политически рисковано – т.е. докато не стане много по-ясно как да се осигурят и развият алтернативни доставки и какви ще бъдат разходите за бизнеса и домакинствата.

Европейците вече затягат коланите си, борейки се ежедневно с рязко покачващата се инфлация и с нарастващите цени на енергията и храните. Британският канцлер на финансите Риши Сунак говори за „тревожни времена“, като предупреди в четвъртък, че инфлацията се отразява негативно на икономиката, която се опитва да се възстанови от пандемията.

Още по-високи цени на енергията биха означавали повече икономически трудности и вероятно повече политически гняв – такъв, какъвто разтърси европейската политика след финансовата катастрофа през 2008 г.

В хуманитарната си решимост да съкратят войната, в която мишени са цивилни граждани, не рискуват ли сега правителствата на страните-членки отново да загубят връзка със собствените си избиратели, предизвиквайки популистки отпор, какъвто предизвика миграционната криза през 2015 г. или съвсем наскоро изправи френския президент Еманюел Макрон пред гнева на „жълтите жилетки“ заради повишаването на данъците върху горивата, който бързо прерасна в по-широки протести?

Вече има предупредителни знаци, че в цяла Европа се засилва недоволството от инфлацията и нарастващите разходи на домакинствата.

Крайнодясната претендентка на Макрон Марин льо Пен фокусира президентската си кампания върху нарастващите разходи за живот и макар да претърпя поражение, тя спечели значителни позиции спрямо предишните си изборни резултати, като се приближи до осигуряването на френския президентски пост повече от когато и да било в миналото.

„Шин Фейн“ се спря на проблемите с разходите за живот и на изборите в Северна Ирландия този месец. Това е историческа победа, която вероятно ще усложни политиката на споделяне на властта на фона на пререканията между Великобритания и ЕС относно договореностите след Брекзит.

Настрана от изборите, данните от социологическите проучвания в някои части на Европа също подсказват за проблеми.

В момента около 62% от словаците са против откъсването от руския газ и петрол, ако последицата от това ще бъдат по-високи цени на енергията. Само 7% от анкетираните са заявили, че подкрепят незабавното ембарго, а 25% подкрепят постепенното такова, сочи проучване, публикувано миналата седмица от социологическата агенция „Фокус“.

И въпреки че Полша и България подкрепят забраната за доставка на газ – отражение на убеждението и в двете страни, че в интерес на Европа е преди всичко да подкрепи Украйна по всякакъв възможен начин – как ще реагират избирателите на двете страни, когато сметките за енергия на домакинствата започнат да се покачват още повече? И как ще реагират избирателите и бизнесът в другите страни, когато вече са изтощени и съкрушени от икономическите, социалните и политическите разходи, свързани с пандемията? Ще благодарят ли тези, които се чувстват изоставени или които се борят да оцелеят, на своите правителства за това, че са увеличили още повече разходите им за енергия?

Според оценки на „Goldman Sachs“, при пълно ембарго върху руския газ БВП на еврозоната може да спадне с 2,2% през тази година. И тъй като цените на енергията вече са високи, ситуацията с обществената реакция в цяла Европа може да загрубее – нещо, което популистите вече предвкусват.

Още за България в международния новинарски поток – четете тук