Търсенето на успешен заместник на Йенс Столтенберг като генерален секретар поставя акцент върху жените лидери от Източна Европа.
Столтенберг, бивш министър-председател на Норвегия, заема висшия дипломатически пост от октомври 2014 г. Съюзниците удължиха договора му до септември 2022 г., оставяйки малко повече от година за избор на заместник. В централата скоро започнаха официални дискусии, а наследникът на Столтенберг се очаква да бъде представен на срещата на върха на лидерите на НАТО в Мадрид в края на пролетта или началото на лятото на следващата година.
Но спекулациите в Брюксел и други съюзнически столици вече са широко разпространени, като някои официални лица, дипломати и анализатори казват, че след 72 години е крайно време алиансът да назначи за първи път жена на висшата позиция. Други твърдят, че предвид продължаващото напрежение с Русия, изборът на дипломат от Източна Европа ще изпрати важен сигнал към Москва.
Събирайки тези два императива заедно три имена бързо се изстрелват в горната част на списъка на потенциалните кандидати: бившите президенти на Хърватия Колинда Грабар-Китарович и на Литва Далия Грибаускайте, както и настоящият естонски президент Керсти Калюлайд.
Грабар-Китарович, която беше първият жена президент на Хърватия от 2015 до 2020 г., има предимството, че вече е работила в централата на НАТО като помощник-генерален секретар по публичната дипломация от 2011 до 2014 г.
Недоброжелателите казват, че Грабар-Китарович, която е изградила политическата си кариера като десноцентристки консерватор, се е дискредитирала, преминавайки в крайно дясното след неуспешната кампания за преизбиране за президент през 2019 г.
Грабар-Китарович може да се похвали с една от най-впечатляващите професионални биографии сред потенциалните бъдещи лидери на НАТО. Тя имаше ключова роля за успешните кандидатури на Хърватия за членство в ЕС и НАТО. Тя беше посланик на страната в САЩ от 2008 до 2011 г., което й позволява да разчита на силни връзки във Вашингтон, а САЩ ще имат решаваща дума за избора.
Влиятелен бивш посланик в НАТО заяви, че има общо очакване Великобритания да окаже силен натиск за поста на генерален секретар като начин да демонстрира продължаващото си влияние в Европа след Брекзит.
Но дипломатът подчерта, че опитът и качествата ще се считат за много по-важни от националността, със специален бонус за кандидат/ка с отлични лидерски, управленски и комуникативни умения. Това може да изключи спряганата за кандидат на острова за поста Тереза Мей, чиито умения за управление и комуникация по време на процеса на Брекзит бяха широко критикувани дори у дома.
САЩ, Германия, Франция и Великобритания традиционно се разглеждат като най-влиятелните съюзници в процеса на подбор на генералния секретар на НАТО.
Но тъй като страните от ЕС формират преобладаващо мнозинство от съюзниците в НАТО – 21 от 30 членове – и още няколко се считат за кандидати за членство в ЕС, за Великобритания след Брекзит може да се окаже трудно да получи подкрепа за толкова важна международна позиция.
А някои държави от ЕС – по-специално Италия, вярват, че вече е време и те да получат шанса за най-високата длъжност в алианса. Федерика Могерини, бивш италиански външен министър и бивш ръководител на външната политика на ЕС, преди това е проявила интерес, но дипломати заявиха, че тя няма да получи подкрепата на Вашингтон.
„Великобритания е нетърпелива да има силна позиция в Брюксел“, каза бивш висш служител на НАТО. „Италианците ще кажат, че е техен ред – те винаги го изтъкват. А Източноевропейците биха имали право да кажат същото”.
Други западноевропейски висши чиновници, които потенциално се спрягат за заместници на Столтенберг са холандският премиер Марк Рюте, който сега работи за формиране на нова правителствена коалиция, и белгийският външен министър Софи Уилмес, която преди това беше изпълняваща длъжността премиер.
Някои наблюдатели на процесите в НАТО заявиха, че изборът на генерален секретар от Прибалтика, може да се разглежда като акт, който е твърде враждебен към Москва в момент, когато президентът на САЩ се опитва да стабилизира отношенията между Русия и Запада.
Други фактори в решението е дали дадена държава, предлагаща кандидатура за генерален секретар изпълнява целите на НАТО за изразходване на 2% от БВП за отбрана – символичен, но важен показател, който може да увеличи шансовете на настоящия президент на Естония.
Румъния е друг съюзник в НАТО, който покрива критерия от 2%. Това може да даде възможност на президента Клаус Йоханис да заеме позицията на генерален секретар, въпреки че Румъния би била твърде предизвикателен и агресивен избор спрямо Русия.
Франция няма да успее да предложи генерален секретар, но ще има фактическо право на вето, казаха вътрешни лица от алианса. Това автоматично убива всички шансове на Турция да претендира за много висок пост. Френският президент Еманюел Макрон наскоро отправи призив към към НАТО да демонстрира по-голяма политическа сплотеност. Това е цел, която Столтенберг подкрепи.
Грабар-Китарович демонстрира умение да повтаря позициите на Столтенберг, които му спечелиха репутация на дисциплиниран комуникатор дори на фона на суматохата, причинена от бившия президент на САЩ Доналд Тръмп.
Текстът е публикуван в „Политико“, заглавието е на редакцията.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
