кражба и корупция
Нужни са мерки срещу очакваните кражби на евросредства от спасителния пакет /снимка: Пиксабей/

Плановете, приготвени в Брюксел, са често амбициозни и имат претенциозни заглавия. NextGenerationEU , фондът за възстановяване, насочен към най-тежко засегнатите от пандемията страни, не е по-различен.

Фондът от 750 милиона евро, заедно със следващия дългосрочен бюджет на ЕС, е предназначен за създаване на работни места, повишаване на производителността, подобряване на образованието и развитие на зелени и цифрови проекти.

Или поне това е планът на Брюксел. Ако историята е някакъв ориентир, тези пари никога няма да бъдат използвани по предназначение.

Твърде често средствата на ЕС се губят за безсмислени проекти или просто се крадат. В доклад, публикуван по-рано този месец, службата на ЕС за борба с измамите OLAF изчислява, че неправомерното използване на европейски средства през 2019 г. възлиза на 485 милиона евро.

Създаването на Европейската прокуратура – която ще разследва и преследва престъпления срещу финансовите интереси на ЕС от 2021 г. – и използването на отделни европейски делегирани прокурори за работа в страните членки са необходими мерки за ограничаване на корупцията. Но те едва ли са достатъчни. Страните членки на Европа ще трябва да изнесат тежката работа.

Националните правителства трябва спешно да увеличат усилията си, за да гарантират, че парите на ЕС не се харчат за безполезни програми, които не постигат ключови политически цели. Един от начините за това са качествените одити на проекти, финансирани с пари от ЕС. Вместо да се фокусират изключително върху бюрократичните детайли – да проверяват как е попълнена ведомостта за заплатите, дали са доставени документи и спазени срокове – властите трябва да се съсредоточат върху качеството на продукцията и дали целта на проекта е постигната.

Друг начин да се гарантира, че средствата на ЕС се изразходват разумно, е отдръпване от правилото за най-ниска цена при поръчките. Според индекса на единния пазар в Словакия 95 процента от предложенията са били възложени единствено защото са били най-евтините. В Литва този брой беше 94 процента; в Румъния 92 процента. Правителствата трябва да наемат и обучат персонала за обществени поръчки и одит, за да вземат предвид качеството при възлагане на договори. Така ще се извърви дългият път към подобряване на качеството на крайния продукт и гарантиране, че крайната цел на проекта е изпълнена.

Имаме нужда и от повече конкуренция. В много страни от ЕС понастоящем голяма част от договорите се възлагат на компании, които единствени са наддавали за него. Страните с най-много поръчки, възложени по този начин, са Полша и Чехия с 51 процента и Унгария с 40 процента, според индекса на единния пазар.

Тези числа повдигат въпроси относно конкуренцията, бюрокрацията и в крайна сметка корупцията. Европейската комисия препоръча редица поправки – например създаване на механизъм за предварителна оценка на мащабни инфраструктурни проекти и повишаване на ефективността на националните системи за преглед – и предостави насоки за борба с тайното споразумение при обществените поръчки. Националните правителства трябва спешно да вземат под внимание тези препоръки.

Дигитализирането на процеса на възлагане на обществени поръчки и достъп до европейските фондове също е ключов начин да се предотврати попадането на тези пари в грешните ръце.

Освен отмятането на зелените и цифровите задачи, които са част от официалните цели на NextGenerationEU, превръщането на процеса на финансиране в наистина цифров би увеличило прозрачността и ще намали възможностите за корупция.

От началото на пандемията страните от ЕС разчитат на опростени процедури за възлагане на обществени поръчки, за да ускорят придобиването на оборудване, услуги и строителство. През април Комисията дори издаде насоки за това как съществуващата рамка за обществени поръчки може да се използва по време на пандемията, като подчертава гъвкавостта при закупуване на доставките, необходими за справяне с такава медицинска криза.

Този тип гъвкавост, макар че може би е бил необходим в разгара на спешната ситуация в здравеопазването, създаде редица сиви зони, позволявайки на правителствата да отхвърлят отворените процедури за обществени поръчки и те да отиват при тези, договорени при затворени врати. Що се отнася до изразходването на средства на NextGenerationEU, страните членки трябва да се откажат от тази гъвкавост, за да се предотвратят измами.

Финансовите трансфери от Брюксел към страните членки винаги ще бъдат проблемни. Но що се отнася до борбата с измамите, по-добре е те да бъдат предотвратявани, отколкото преследвани впоследствие. Откраднатите пари е трудно да се възстановят: според доклад на Европейската сметна палата само 2,6 милиарда евро от 8,8 милиарда евро, загубени при измами между 2002 и 2016 г., в крайна сметка са възстановени.

Ако искаме да гарантираме, че фондът NextGenerationEU оставя на следващите поколения европейци повече от просто голяма сметка, която трябва да се плати, трябва да предприемем активни стъпки сега, за да сме сигурни, че парите отиват там, където са предназначени, така че фондът за възстановяване да може да изпълни целите си.

Текст: „Политико“. Авторът Йоана Петреску е старши сътрудник в Центъра за бизнес и управление „Мосавар-Рахмани“ в Харвардското училище „Кенеди“ и бивш министър на финансите на Румъния.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!