Енергийната криза в Европа изглежда навлиза в нова опасна фаза.
Ако се потвърдят – или просто се увеличат – подозренията, че Русия стои зад експлозиите, които в понеделник предизвикаха три теча по двата газопровода „Северен поток“ под Балтийско море, последиците за сигурността на континента ще бъдат мащабни. Идеята, че подводната енергийна и комуникационна инфраструктура на ЕС сега е руска мишена, ще принуди европейските военни да се подготвят за един до голяма степен неочакван нов фронт във войната в Украйна, който може да ги доведе до пряк сблъсък с руския флот.
Великобритания отдавна изразява опасения, че руски подводници в Атлантическия океан и други северни води може да се стремят да нанесат удар по подводни кабели, които са от ключово значение за интернет връзката. Експлозиите от тази седмица правят тези опасения по-малко фантастични и съживяват спомените за разгара на Студената война, когато флотите на НАТО и СССР – и особено техните подводници – играеха на котка и мишка с високи залози в Балтийско море.
В знак на това, че страните се надпреварват да вземат допълнителни предпазни мерки, министърът на енергетиката на Норвегия Тере Аасланд заяви късно във вторник пред националната телевизия NRK, че „ще бъдат предприети стъпки за повишаване на готовността“ около петролната и газовата инфраструктура след дискусии между правителството, военните, полицията и операторите.
Изтичането на газ от „Северен поток“ стана ден след като норвежките власти призоваха за бдителност след забелязването на неидентифицирани дронове в близост до петролни и газови платформи. През юли британският Кралски флот излезе с необичайно конкретно изявление, че е проследявал руски подводници по норвежкото крайбрежие.
В Дания и Швеция – държавите, чиито територии са най-близо до местата на инцидента – се провеждат разследвания на течовете от газопроводите. Датският министър-председател Мет Фредериксен нарече взривовете умишлена атака и „толкова сериозни, колкото са“, но не посочи извършителя. Шведският министър-председател Магдалена Андершон също заяви, че това е „вероятно умишлен акт, т.е. вероятно е акт на саботаж“.
„Днес се сблъскахме с акт на саботаж“, заяви полският министър-председател Матеуш Моравецки във вторник. Макар да не посочи изрично Русия, той намекна за това, като добави: „Не знаем всички подробности за случилото се, но ясно виждаме, че това е акт на саботаж, свързан със следващата стъпка на ескалация на ситуацията в Украйна.“
Украйна беше по-малко сдържана по отношение на назоваването на имена. Михайло Подоляк, съветник на украинския президент, нарече инцидентите „терористична атака, планирана от Русия, и акт на агресия спрямо [ЕС]“.
Роберт Хабек, германски вицеканцлер и министър на икономиката, побърза да подчертае сериозността на това какви отбранителни мерки може да се наложат.
„Разбира се, в Европа и Германия се намираме в ситуация, в която критичните инфраструктури – а към тях като цяло могат да се причислят и енергийните доставки – са потенциални цели. Германия е страна, която знае как да се защитава, а Европа е континент, който може да защити енергийната си инфраструктура“, каза той.
Докато континентът очаква отговорите, някои вече преценяват какво послание е искала да изпрати Русия, ако това се окаже акт на умишлен саботаж.
Моравецки и Фредериксен се появиха заедно в Голеньов, Полша, на церемонията по откриването на друг газопровод – Балтийската тръба от Норвегия до Полша – който трябва да започне да тече в събота.
Ако зад изтичането на газ от „Северен поток“ стои Русия, тогава моментът може да е бил умишлен, каза Симоне Талиапиетра, старши научен сътрудник в мозъчния тръст „Брюгел“, специализиран в политиката на ЕС в областта на енергетиката и климата.
„Това може да е символично“, каза той, като предположи, че Русия може да спре и алтернативната линия за доставки за Полша.
Но ключовото значение за Европа е много по-голямо от чистата символика, добави той.
„Сега Европа трябва да разбере, че енергийната инфраструктура представлява риск за сигурността“, каза Таляпиетра. „Ако нещо подобно се случи с тръбата ни към Норвегия или към Алжир тази зима, ще имаме сериозни проблеми. Трябва да увеличим дейностите си по сигурността на нашата критична енергийна инфраструктура, защото неприятелски настроени участници могат да повторят подобно действие.“
Отричане?
Докато дипломатите от ЕС се очаква да обсъдят инцидентите в Брюксел в сряда, властите в Дания и Швеция се надпреварват да установят какво точно се е случило.
Ключовият въпрос е защо руснаците са саботирали собствените си тръбопроводи – жизненоважни артерии, които до неотдавна изпомпваха доходоносния износ на газ за Европа. Въпреки това, тъй като „Северен поток 2“ все още не е пуснат в експлоатация, а „Северен поток 1“ беше ефективно спрян от Русия по-рано през септември, действителните последици от тези инциденти за доставките на газ за Европа – както и финансовите разходи за „Газпром“ и Русия – на практика са нулеви.
Актът на саботаж би се вписал и в наръчника на Кремъл за завоалирани актове на агресия, целящи да сплашат и обезпокоят, като отравянията в Солсбъри във Великобритания през 2018 г.; експлозията в чешки оръжеен склад през 2014 г. и поредицата от взривове на оръжейни складове в България, последният от които през юли тази година.
Самият Кремъл нарече изтичането на газ в Балтийско море „обезпокоително“. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви: „В момента не можем да изключим нито една възможност. Очевидно е, че има някакво разрушаване на тръбата. Преди резултатите от разследването е невъзможно да се изключи каквато и да е възможност“.
Два от течовете са възникнали в близост до двойния газопровод „Северен поток 1“, на североизток от датския остров Борнхолм, а един теч е регистриран в близост до газопровода „Северен поток 2“ край югоизточния бряг на острова, съобщи във вторник Датската морска администрация. Говорител на датското отбранително командване заяви, че два от течовете са възникнали в морска зона, която е част от изключителната икономическа зона на Дания (но не и в крайбрежните териториални води), а един – в зоната на Швеция.
Националната сеизмична мрежа на Швеция е регистрирала два отделни взрива в района в понеделник – единият в 2:03 ч., а вторият в 19:04 ч., съобщи националната телевизия SVT. Геоложката служба на Дания и Гренландия съобщи, че е регистрирала две „разтърсвания“, съответстващи на времето на съобщенията за изтичане на газ. Сеизмографските сигнали от двете събития „не приличат на сигнали от земетресения. Те обаче приличат на сигналите, които обикновено се регистрират от взривове“, заяви организацията.
Около всеки от обектите, които вероятно се намират на дълбочина от 60 до 70 метра, е установена забранена зона от 5 морски мили, съобщиха от балтийските морски агенции.
Датските военни публикуваха снимки на облаци от газови мехурчета, които се носят по повърхността на морето.
Шведският министър на отбраната Петър Хултквист заяви във вторник пред националната радиостанция Sveriges Radio, че неговото правителство сега се фокусира „интензивно върху събирането на информация“.
„Само фактът, че има такова изтичане, според нас е сериозен“, каза Хултквист. „Тъй като има различни видове сценарии [които биха могли да стоят зад изтичането на газ], ние трябва да разгледаме това внимателно и сериозно.“
Текстът е публикуван в „Политико“, заглавието и преводът са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук.
