Правим модерна лаборатория на Антарктида. Корабът ни доставя тонове специален цимент

В предпоследната група на 31-вата Национална антарктическа експедиция, която отпътува от летището в София, са основно логистици, защото предстои сериозна строителна програма на българската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън в Антарктида. Това каза за БТА проф. Христо Пимпирев – председател на Българския антарктически институт, който е и ръководител на българските антарктически експедиции.

Проф. Пимпирев изпрати участниците и обясни, че на Ледения континент трябва да се построят основите на новата

модерна научна лаборатория

на българската полярна база „Св. Климент Охридски“. На българския научноизследователски военен кораб (НИК 421) „Св. св. Кирил и Методий“ „има тонове цимент, който е направен специално за условията на Антарктида“, обясни проф. Пимпирев. Той добави, че ще се довършат основите, за да може от следващата експедиция да започне същинският строеж с металната конструкция. В следващата група ще има учени, сред тях ще са и ихтиолози.

Ихтиолог ще изследва богатството от риби на Антарктида, то се състои от много екземпляри, но от малко видове, защото водата е 0 градуса.

Проф. Пимпирев припомни, че българските учени бяха открили в предишна експедиция т.нар. ледена риба и сега тя ще бъде поставена в аквариум, заедно с други риби, които обитават тези уникални студени води, и ще бъде предоставена на Природонаучния музей в Пловдив. Там тези риби ще могат да се видят от всички посетители.

Научните проекти, които се изпълняват от учените в 31-вата Национална антарктическа експедиция, са свързани с продължаване на

проучванията за наличие на злато

и на други ценни метали от главен асистент Ралица Събева, както и на дънните утайки за изследване на адаптацията на ендемичните организми към климатичните промени от доц. Любомир Кендеров и на степента на антропогенно замърсяване от доц. Райна Христова.

„Проектът на главен асистент Ралица Събева е за изследване на златото, което беше намерено, както и на редки метали, които са изключително важни за създаването на електроавтомобили, за мобилни телефони и за космическата промишленост. Тези редки метали се изчерпват на останалите континенти и сега са много търсени“, обясни проф. Пимпирев.

Той каза, че по друг проект учените ще работят с лодки „Зодиак“, но и от българския кораб, като ще се спуска една тръба, която е предоставена от Института по океанология, за да се вземат дънни утайки.

„В тях може да се съдържат и организми, които ще покажат каква е адаптацията им към промените в климата, но ще се изследва също дали антропогенното замърсяване от другите континенти вече е дошло и на Антарктида“, каза ръководителят на българските полярни експедиции.

Очаква се българският научноизследователски военен кораб (НИК 421) „Св. св. Кирил и Методий“ да пристигне в Мар дел Плата на 4 февруари. Според климатичните условия се очаква корабът да достигне на 12-13 февруари на българската база „Св. Климент Охридски“. До 7 март се предвижда българският кораб да е там и от него също ще бъдат правени научни изследвания, като ще се взимат дънни утайки.

От Българския антарктически институт информират, че се очаква 31-ата българска антарктическа експедиция да завърши в началото на март 2023 г., когато НИК 421 ще се отправи обратно към родината.

Още любопитни новини – четете тук