Не е за първи път България и ЕС да имат различна интерпретация за неща, за които би трябвало да не е така, но когато става дума за здравна криза разминаванията са още по-смущаващи. Точно такава зейнала яма изскочи днес между доклада на здравния министър за управлението на коронавирусната криза от кабинета и актуализираната оценка на Европейския център за контрол и превенция на заболяванията (ECDC) за риска в отделните страни-членки.
Новият здравен министър проф. Костадин Ангелов докладва на премиера Бойко Борисов следното:
„България е на 26-о място по заболеваемост на 100 000 души от населението от COVID-19 в Европа, страната ни продължава успешно да държи развитието на епидемията под контрол и не се позволява претоварване на здравната система. На национално ниво е осигурен и необходимият ресурс от предпазни средства и медикаменти за срок до 6 месеца напред”, каза проф. Ангелов.
По думите му България и още три страни са единствените в Европа с отрицателна тенденция от минус 6,5% по отношението на новорегистрираните случаи през последните две седмици, докато за същия период средната тенденция в Европа е за покачване от плюс 22%.
Явно всичко е точно, опасност за здравната система няма. Гнусна неблагодарност към здравния ни мениджмънт е, че гражданите, които се притесняват от коронавируса, не си свиркат „Ода на радостта“, докато вървят по улицата /на останалите не им пука, затова от тях благодарност не се очаква/.
Обаче защо не го правят става ясно от спомената вече оценка на ECDC. Там България е поставена в групата на най-застрашените от комбинацията „грип + коронавирус“ държави, заедно с Хърватия, Малта, Испания, Чехия и Унгария. В тези страни смъртните случаи нарастват, сравнително висок е и делът на възрастните пациенти, при които заболяването протича тежко. Здравните системи в тези държави още сега изпитват на места сериозни затруднения, немалко от интензивните отделения са пълни, а медицинският персонал е изтощен, пише в документа, цитиран от германския „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.
Тревожно е развитието на пандемията и в Естония, Дания, Франция, Великобритания, Ирландия, Люксембург, Норвегия, Австрия, Португалия, Словакия, Словения и Нидерландия. Германия е поставена в третата група, включваща страните със „стабилни тенденции“ в пандемията, казва оценката.
Малко по-различно е положението от това в доклада на министър Ангелов. Справяме се супер с кризата, ама сме сред най-застрашените…
Другите да си гледат себе си, но за нас, българите, би трябвало да е притеснителен фактът, че вече европейските експерти ни смятат за по-застрашена страна от такива като Франция и Великобритания, в които първата вълна на Ковид-19 протече несравнимо по-тежко, отколкото у нас.
Това не е първото разминаване в оценките на българските власти и европейските специалисти. Припомням, че докато си повтаряхме, че сме сигурна туристическа дестинация, някои страни /Израел, Австрия, Белгия/ наложиха карантина или изискване за PCR тест на идващите от България, за всеобща изненада тук.
Все още няма обяснение защо се получава този огромен луфт в оценките. Това, което прави впечатление е, че докато сериозните европейски анализатори се интересуват от моделите на развитие на пандемията и се стремят да направят адекватни прогнози, от които да произтичат реални действия, на нас за пореден път ни се пробутва клишираното утешение, че здравната система е готова и не е заплашена от претоварване.
Нека да е ясно: това е много хубаво, но непретоварената здравна система просто гарантира, че няма да има допълнителни усложнения и смъртни случаи заради невъзможност за оказване на адекватна медицинска помощ. Лечение за Ковид-19 засега няма, ваксина също /макар че Путин е на друго мнение/. За тежките случаи на заболяването утехата, че системата е готова с легла и консумативи, е толкова ободряваща, колкото и че погребалните бюра са подготвени със сандъци, трапове и попове.
Та не е лошо вместо да се повтарят едни и същи неща, които вече са известни, да се уеднаквят представите на нашите здравни власти с европейските и по темата с коронавируса. Иначе се получава поредният парадокс: уж гледаме от Европа и я слушаме по всички важни теми – от корупцията и върховенството на закона до критериите за изпълнение на енергийни проекти, а по някаква причина здравните ни мениджъри са доволни от управлението на пандемията, докато ECDC ни предупреждава, че сме застрашени.
Основният въпрос е: как стана така, че Европа ни смята за рискова страна, като преди няколко месеца бяхме сред отличниците, според нашето правителство?
Ето за това трябва да се направи доклад. Че здравната система е готова, не е новина.
