Православната църква отбелязва Лазаровден – по традиция той се празнува в съботата преди Великден.
На Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден —Цветница (Връбница).
Денят е посветен на свети Лазар – ученик на Христос и брат на Мария-Магдалина. Иисус го извежда от гроба и връща към живота. Според преданието, Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие.
В България на този празник се изпълнява обичаят лазаруване, в който участват млади момичета. Подготовката започва още по време на постите.
В „четата” има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Играят несключено лазарско хоро. Стопаните ги даряват с яйца. Когато приключи лазаруването, лазарките си поделят събраното.
В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват.
Три обредни ритуала са свързани с празника – лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.
Днес празнуват: Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар.
